Хортън извади пакетче дъвки от джоба си, метна една в устата си и предложи на Фаустино, който поклати глава.
— Та какво научи за хлапето? Хортън сви рамене.
— Не много. Появи се в полезрението ни преди две години. Закопчахме един келеш с осемдесет и пет грама трева точно до гимназия „Брентууд“. Отне му около три минути да изпее, че Белино е дилърът му. Белино тогава беше в началното училище, но вече е старо куче. Добър ученик, среден успех петица. Някое-друго сбиване в даскалото, нищо сериозно. Хванаха го да краде от магазин преди няколко години, но съдията го остави да му се размине с предупреждение заради добрите му оценки. Пък и не беше обирът на века. Отмъкнал кутия макарони със сирене от кварталния магазин. Идва от разбито семейство. Никаква следа от майката — изглежда, е духнала преди доста време. Баща му също не е цвете за мирисане. Преместил се от Чикаго, започнал работа в топлоцентралата. Не след дълго обаче я затворили. Сега се хваща на временна работа. Бил е в армията през войната, но както при повечето от тези момчета, не всичко от него се е върнало обратно. В началото гледал да се държи на положение, но в последно време липсата на сигурна работа го кара да откача. Спи през повечето дни, излиза да кърка по нощите и се прибира, олюлявайки се, по изгрев. И така до безкрай. Хлапето на практика се отглежда само. И като се вземат всички тези неща предвид, не се справя зле.
— Имаш предвид, ако не вземаме предвид наркотиците?
— Да де, ако не броим дрогата. Когато бащата остана без работа, почна на дребно, само колкото да осигури храна на масата. Ако се беше ограничил само с тревата, сигурно щяхме да го оставим на мира. Но както казах, оценките му са добри, а умният дилър е опасен дилър. Не му отне много да създаде канал за разпространение, нае неколцина и вече направо си има малък бизнес. Стоката получава от един от най-големите играчи в града — Хенри Крокет. По петите му сме от известно време, но не може да изровим нищо, което да издържи в съда. Крокет бързо вижда потенциала у хората и очевидно е взел Белино под крилото си. Хлапе като това с ментор като него си е експлозивна комбинация, затова се надяваме да дръпнем шалтера колкото се може по-скоро и да използваме момчето, за да ударим Крокет. Белино обаче е станал доста изкусен на крехката възраст от шестнайсет години. Вече е в играта с по-сериозни неща — хероин, крек, кока, лекарства с рецепта — и някак си съумява да не се набива на очи. Не знаем къде складира дрогата, кой точно работи за него или колко се е разпростряла мрежата му. Дърпа конците и се изхитрява да остане чист. Където и да излезе, го следят обективи, но освен няколко бързи срещи между него и Крокет не сме успели да заснемем нищо използваемо. Ако се замотаем още, няма да се учудя хлапакът да порасне и да превземе цялата империя на Крокет. Трябва да го смачкаме преди това.
— Когато аз бях на шестнайсет, колекционирах бейзбол-ни картички и работех в пицария — отбеляза Фаустино.
— Казах ти, че момчето е умно. Не съм казвал нищо за теб. Какво те кара да си мислиш, че има връзка с твоята „Стена на чудатостите“?
Фаустино кимна към закусвалнята по-нататък по улицата и му разказа за трупа на Флак, открит в уличката отсреща през 1987 година.
— Доста тънка връзка.
— Сам го каза — не съм чак толкова умен. Хортън кимна към сградата отсреща:
— Там си имат цял малък арсенал. Най-малко шест оръжия, регистрирани на името на бащата, а вероятно и други, които не са в системата. Когато го прибрали за кражбата, Белино носел автоматичен нож.
Слушалката изпука в ухото на Фаустино. Някой от вана се включи:
— Открихме Белино. Забелязахме го на прозореца. Третия етаж, апартаментът на Гарджъри.
— Гарджъри?
Хортън прелисти страницата на вестника:
— Четиресетгодишна, сервитьорка. Работеше в любимата ти закусвалня нататък по улицата, докато не я събори някакъв вид рак. Освен посещенията при лекари не излиза много-много. Племенникът ѝ се грижи за нея. Може би работи за Белино. Мислим, че Белино може да е разбрал, че апартаментът му се подслушва, затова да е пренесъл бизнеса си един етаж по-горе, в жилището на Гарджъри.
— Как се казва племенникът?
— Джон Едуард Тач. Белино го нарича „Джак“. Шестнайсетгодишен, чисто досие.
— Апартаментът на Гарджъри не се ли подслушва?
Хортън поклати глава:
— Съдията не ни разреши. Дори не може да следим Тач извън сградата, понеже е непълнолетен. Направо мира не ми дава, защото съм сигурен, че е замесен в цялата работа. Малко преди да дойдеш, изхвърча от закусвалнята на пожар — той работи в кухнята, — прибяга до апартамента и след няколко минути изскочи отново. По принцип не би трябвало да го правим, но пуснах един от моите да го проследи — за всеки случай. От всички места, където можеше да отиде, избра да се забие в гробището. Трябваше да се оттеглим — прекалено лесно щеше да ни забележи.