И тогава се сетих за Крендал.
Спомних си за Елдън Крендал. Знаех, че още е вътре.
Мъжът на средна възраст с карираната риза опита да ме спре. И други пробваха. Той ме сграбчи за рамото и понечи да ме притисне към плочките, докато насилвах тялото си да се изправи. В този момент и други от постоянно нарастващата тълпа ме задърпаха — явно онова, което възнамерявах да направя, бе изписано по лицето ми.
Изправих се въпреки всичко и си поех дълбоко въздух.
Отърсих се от хватката на мъжа с карираната риза, измъкнах се от ръцете на останалите и се затичах към закусвалнята, съпроводен от усилващ се вой на сирени.
Стъклото на витрината го нямаше, така че огънят вътре си намираше храна безпроблемно. Когато минавах през празната каса, усетих как въздухът влиза по-бързо навътре, отколкото излиза навън, засмукан от гладния звяр, глозгащ ресторанта отвътре навън.
Проправих си път през разпарчетосаните маси, столове и сепарета, покрай бар плота, през летящата врата, водеща към кухнята. Жегата постоянно се усилваше и ставаше нетърпима. Хвърлих поглед през отвора, от който Крендал подаваше готовата храна, но видях само пелена от черен дим.
Пламъците пъплеха по стените край летящата врата. Когато я докоснах, нажеженият метал изгори пръстите ми.
Знаех, че експлозията бе причинена от една или повече газови бутилки, които Крендал държеше зад печката, и случай че централното газоподаване спре. За времето, в което той притежаваше закусвалнята, газта бе спирала два пъти, всеки път по време на обедната навалица. Крендал пазеше три бутилки пропан-бутан за запас, ако това се случеше отново. Дори ме бе научил как да премествам маркуча на печката от едното към другото и обратно, като с гордост твърдеше, че можел да го направи за по-малко от десет секунди.
Сведох глава и се промуших през изкривената летяща врата, която се държеше само на горната си панта.
Пламъците вътре ме приветстваха бурно, последвани от валма черен пушек. Заставих краката си да се движат по-живо и се втурнах в кухнята, скачайки върху покрития с плочки под вдясно от шубера. Непоносимата жега струеше в обратна посока, привлечена от чистия въздух навън.
Наведох лице колкото се може по-близо до пода и изтрих сълзите от очите си. Горещината бе неописуема.
Обстановката ми бе напълно непозната.
Изкривените останки на една от газовите бутилки се бяха забили в голямата алуминиева маса, която преди се издигаше в средата на кухнята, а сега лежеше на една страна. Десетки тенджери, тигани и всевъзможни готварски прибори, които обикновено стояха върху масата, бяха разпръснати навсякъде, доколкото можеше да се види. Подът бе хлъзгав от остатъците от супата на деня. Горещата течност попиваше в джинсите ми и изгаряше коленете ми. Закашлях се. Дробовете ми се изпълниха с дим.
Опитах се да изкрещя името на Крендал, но от устата ми излезе само немощен шепот.
Запълзях към печката опипом, със затворени очи, през бъркотията на пода. Когато минах покрай преобърнатата маса, усетих как нагорещеният алуминий изгаря пръстите ми.
Нямам представа как успях да го открия.
Кухнята не беше кой знае колко голяма, най-много трийсет и седем квадратни метра, но със същия успех можеше и да е пустиня, а аз — слепец, който търси пътя си сред безкрайното море от пясък. Пълзях по корем по хлъзгавите плочки, а ръцете ми опипваха пространството пред мен с разперени пръсти. Чух как част от тавана се срути някъде отдясно. Огънят се изхили гръмко и садистично. От Крендъл все още нямаше и следа. Бях сигурен, че ако го открия, ще е единствено и само благодарение на нещо дочуто, понеже от мига, в който влязох в кухнята, не виждах абсолютно нищо.
Пръстите ми докоснаха крака му.
Отначало не бях сигурен дали е крак и едва не го подминах, понеже мислите ми вече бяха замъглени заради липсата на кислород. Когато сграбчих плата на панталоните му, пръстите му немощно се обвиха около китката ми. Сграбчих го за ръката. Той стисна по-силно моята. Знаех, че няма да се пуснем.
Запълзях назад. С една свободна ръка и два крака, които не ме слушаха много, взех да лазя, като влачех Крендал след себе си на кратки придърпвания. Почти се бяхме измъкнали през изкривената кухненска врата, когато поредната секция от тавана се срути и се изсипа върху нас. Тялото на Крендал подскочи. Знаех, че нещо се е стоварило върху него, но не можех да видя какво. Не спрях да се движа. Издърпах го през вратата.
Бяхме някъде в залата за хранене, когато гръмна втората газова бутилка. Веднага след това я последва и третата.