— Имате ли приятели?
— В такъв момент? — с огорчение подхвърли Франсис.
— Да, тъкмо сега е моментът — възрази Баском. — Вижте какво, Морган. Аз зная хората, с които сте дружили в колежа. Да вземем Джони Патмор…
— И той е вече загазил до гуша. Разоря ли се аз, ще се разори и той. А Дейв Доналдсън ще трябва да се научи да живее с около сто и шестдесет долара на месец. А колкото за Крис Уестхаус, той ще трябва да потърси препитание в киното. Винаги е бил добър на сцената, а аз случайно зная, че има идеално „филмово“ лице.
— Ами Чарли Типъри — подсказа Баском, макар и да пролича, че Типъри не му вдъхва никаква надежда.
— Да — съгласи се Франсис със същия безнадежден вид. — Там ще ни попречи само едно нещо: баща му е още жив…
— Тоя дърт нехранимайко нито веднъж в живота си не е предприемал нещо рисковано! — допълни Баском. — А всеки миг има подръка милиони! И е още жив за съжаление. Чарли би могъл да го убеди и би го направил, ако не пречеше едно малко обстоятелство.
— Нямате с какво да гарантирате? — попита борсовият посредник.
Франсис кимна.
— Да видя, няма да повярвам, че старецът може да даде и един долар без надлежните гаранции!
Въпреки това подир няколко минути, с надеждата да завари Чарли Типъри в кантората му през обедната почивка, Франсис даде на прислужника визитната си картичка. Между всички нюйоркски бижутери и търговци на скъпоценни камъни предприятието на Типъри беше най-голямото. И не само това. То минаваше за най-голямото в света. Типьри-баща беше вложил в брилянти повече паря, отколкото бе известно дори на тези, на които е известно всичко.
Разговорът протече както го беше предсказал Франсис. Старецът все още държеше здраво в ръце, кажи-речи, всичко и синът нямаше почти никаква надежда да осигури помощта му.
— Аз го познавам — каза той на Франсис. — И при все че ще се преборя с него, недей възлага нито йота надежда на резултата. Ще стигнем до кавга, но това ще е горе-долу всичко. Най-лошото е, че той има налични пари, да не говорим за купищата сигурни ценни книжа и държавни облигации. Не знаеш ли, дядо Типъри, когато бил млад и се мъчил да стъпи на крака и основал фирмата, веднъж заел на някакъв приятел хиляда долара. Никога не ги получил обратно и не могъл да забрави това докрая на живота си. Татко Типъри също не може да го забрави. То е останало незаличимо в паметта им. Ами че татко не би дал нито един цент срещу Северния полюс, ако не получи гаранции за самия полюс, и то след като бъде оценен от експерти. А тя нямаш никакви гаранции, нали знаеш? Но ето какво ще ти кажа. Аз ще се преборя със стареца довечера след вечеря. Тогава е най-добре разположен. И ще вадя какво мога да посъбера сам. О, зная, че няколкостотин хиляди са капка в морето, но ще се постарая да събера повечко. Каквото и да стане, утре в девет ще бъда при теб…
— Утре ще съм много зает — посърнало се усмихна Франсис, когато двамата си стиснаха ръце. — Ще изляза още към осем.
— Тогава ще дойда към осем — отговори Чарли Типъри и още веднъж сърдечно му стисна ръка. — А междувременно ще видя какво мога да направя. Вече започва да ми хрумва едно-друго…
Същия следобед Франсис има още един разговор. Когато се върна в кантората на борсовия си посредник, Баском му каза, че по телефона се обадил Ригън и искал да се види с Франсис, понеже имал за него някакви интересни сведения.
— Ще отида при него веднага — каза Франсис, посягайки към шапката си, и лицето му светна от надежда. — Той е стар приятел на баща ми и ако някой изобщо би могъл да ме отърве от тази беда, това е той.
— Не бъдете толкова сигурен — поклати глава Баском и замълча, сякаш не му се искаше да сподели мислите си. — Аз му се обадих тъкмо преди да се върнете от Панама. Бях много откровен. Казах му за отсъствието ви и за бедственото ви положение тука, и… е, да, без всякакви заобикалки… попитах го дали мога да разчитам на него в случай на нужда. И той взе да извърта. Вие знаете, че всеки може да започне да извърта, когато го помолиш за услуга. В това нямаше нищо особено. Но стори ми се, че долових в това нещо повече… не, не бих се решил да кажа, че беше враждебност, но ще кажа, че ми направи впечатление… как да се изразя? … Е, учуди ме, че се държа подчертано равнодушно и уклончиво.
— Глупости — изсмя се Франсис. — Той беше твърде добър приятел на баща ми.
— Чували ли сте някога за сливането на „Космополитън Рейлуейс“? — многозначително подхвърли изведнъж Баском.
Франсис кимна, а след тава каза:
— Но то е било, преди да се родя. Само съм чувал и толкова. Карайте. Разправете ми. Кажете ми какво ви тежи.