— Това е много дълга история, но приемете от мене този малък съвет. Ако се видите с Ригън, не си разкривайте картите. Нека той играе пръв и ако ви предложи нещо, нека го предложи без молба от ваша страна. Разбира се, може съвсем да не съм прав, но нищо няма да загубите, ако не си разкривате картите и изчакате неговата игра.
След половин час Франсис седеше очи срещу очи с Ригън; заплашващата го беда беше така непосредствена, че той сдържа естествения си подтик и по съвета на Баском говори доста небрежно за финансовото си положение. Опита се дори да заблуди Ригън.
— Доста си го позагазил, а? — започна Ригън.
— О, не чак толкова, много, зъбите ми са още над водата — шеговито отговори Франсис. — Още мога да дишам и има време, докато започна да се давя.
Ригън не отговори веднага. Вместо това дълбокомислено зачете последните съобщения на борсовия телеграфен апарат.
— И въпреки всичко си пуснал доста акции на „Тампико Петролиъм“.
— И хората ги разграбват — отби нападението Франсис и за първи път, объркан от изненада, допусна, че Баском може да е бил прав. — Нали виждате, че ги карам да ги лапат!
— И въпреки това забележи, че акциите на „Тампико Петролиъм“ падат, макар и да ги разграбват, което е много интересно явление — не се предаваше Ригьн.
— Когато се води игра на обезценяване, срещат се какви ли не странни явления — продължи да заблуждава Франсис с изражение на зряла мъдрост. — А когато се нагълтат с хвърлените от мен акции, ще им прилошее от преяждане. Някой ще трябва да плати нещичко, за да ги освободи от тези акции. Струва ми се, че ще им излезе през носа още преди да свърша с тях.
— С тебе е свършено, момче. Аз започнах да наблюдавам тази борба още преди да се завърнеш. „Тампико Петролиъм“ е последната ти опора.
Франсис поклати глава.
— Не бих казал такова нещо — излъга той. — Аз имам капитали, каквито моите противници не са и сънували. Подмамвам ги и това е всичко, само ги подмамвам. Разбира се, Ригън, това ви го казвам, поверително. Вие бяхте приятел на баща ми. Ще видите как ще си разчистя сметките и ви съветвам да ме послушате и да започнете да купувате, докато цените са толкова ниски. Много лесно ще се разплатите с продавачите, когато цените се качат.
— Какви други капитали притежаваш?
Франсис сви рамене.
— Те ще го узнаят, когато се налапат с акциите ми.
— Хвърляш прах в очите! — с възхищение се провикна Ригън. — Държиш се, не падаш по-долу от баща си! Но трябва да ми докажеш, че не ме заблуждаваш.
Ригън зачака и това изведнъж вдъхнови Франсис.
— Да, заблуждавам — промърмори той. — Вие познахте. Аз съм потънал вече над зъбите и не мога да хапя. Но няма да се удавя, ако ми помогнете вие. Трябва само да си спомните за баща ми и да протегнете ръка на сина му. Ако ми дадете вашата поддръжка, ще им стане лошо на всички…
И в този миг Вълка на Уол Стрийт си показа зъбите. Той посочи портрета на Ричард Хенри Морган.
— Как мислиш, защо съм го държал закачен на стената всичките тези години? — попита той.
Франсис кимна, сякаш не се и съмняваше, че обяснението се крие в изпитаното и дългогодишно приятелство.
— Не позна — отсече с мрачна подигравка Ригън.
Франсис с недоумение поклати глава.
— За да не мога никога да го забравя — продължи Вълка. — И никога, нито за миг не съм го забравял… Спомняш ли си за сливането на „Космополитън Рейлуейс“? Е, старият Р. Х. М. ме изигра в тая сделка. И да знаеш, че ме изигра здравата. Но той беше твърде хитър, за да се остави да му върна със същото. Затова и закачих там снимката му н цялото време съм седял тука и чакал. И ето че дойде и моят ред.
— Искате да кажете? — спокойно попита Франсис.
— Точно това — изръмжа Ригън. — Аз чаках и подготвях този ден и денят дойде. Хлапакът ми е паднал в ръцете. — Той погледна злобно портрета. — И ако това не накара стария да се обърне в гроба…
Франсис се изправи и с любопитство загледа врага си.
— Не — каза той, сякаш на самия себе си, — не си заслужава.
— Какво не си заслужава? — попита Ригън със събудило се внезапно подозрение.
— Да ви тегля един бой — хладно отвърна Франсис. — Бих могъл да ви убия с ей тия ръце за пет минути. Вие не сте Вълк. Вие сте най-обикновен страхливец, поне там, където не сте направо подлец. Хората ми казваха, че мога да очаквам от вас такова нещо, но аз не повярвах и дойдох да проверя. Били са прави. Вие сте точно това, което ми казваха. Е, трябва да се махам оттука. Така мирише, като в лисича дупка. Смърди!
Той замълча с ръка на дръжката на вратата н се обърна. Не беше успял да докара Ригън до бяс.