— И какво ще направиш сега? — попита с подигравка Вълка.
— Ако ми позволите да се свържа с борсовия си посредник по вашия телефон, може и да узнаете — отговори Франсис.
— Заповядай, смелото ми момче — покани го Ригън, но изведнъж го спря с подозрение: — … Аз сам ще те свържа с него.
И чак след като се увери, че на телефона е действително Баском, подаде слушалката на Франсис.
— Вие бяхте прав — заговори Франсис на посредника си. — Ригън е точно какъвто ми го описахте, и още по-гаден. Продължавайте да водите борбата, както ми я набелязахте. Старата лисица ни е в ръцете, макар и да не иска вито за миг да го повярва. Той смята, че ще ме ограби до конец, че ще ме направи на пух в прах. — Франсис се поспря, за да намери най-силните думи, с които да заблуди противника си, сетне продължи: — Ще ви кажа нещо, което не знаете. Цялото това нападение е негова работа от самото начало. Е, сега знаете кого ще погребем.
След като поговори още малко в същия дух, той остави слушалката.
— Виждате ли — обясни той, пак от вратата, — вие пипахте толкова ловко, че не можахме да разберем кой се крие зад тая работа. Дявол да го вземе, Ригън, та ние бяхме готови да дръпнем хубав бой на неизвестен враг, когото смятахме за няколко пъти по-силен от вас! А сега, след като знаем, че това сте вие, работата е лесна. Ние сме готови да си премерим силите. Но няма да има нужда от особени сили. Утре по това време, ей тука, във вашия кабинет, ще има погребение, но вие няма да сте между опечалените. Ще бъдете самият покойник… защото, след като свършим с вас, ще бъдете не особено привлекателен финансов труп.
— Същински Р. Х. М.! — усмихна се Вълка. — Боже, как умееше той да хвърля прах в очите!
— Жалко, че не ви е погребал и не ми спести тази грижа — бяха прощалните думи на Франсис.
— И всичките разноски! — викна подире му Ригън. — То ще ти струва доста скъпо, а освен това в тоя кабинет няма да има никакво погребение.
— Е, утре е решителният ден! — рече Франсис на Баском, когато се разделяха вечерта. — Утре по това време аз ще бъда начисто скалпиран, одран, изсушен на слънце и опушен екземпляр за частната сбирка на Ригън. Но кой можеше да повярва, че старият подлец ми има зъб! Аз никога не съм му направил нищо лошо. Напротив, винаги съм го смятал за най-добрия приятел на баща ми… Ех, да може Чарли Типъри да домъкне малко от излишните пари на фирмата „Типъри“!…
— Или Съединените щати да обявят мораториум — също така безнадеждно изказа надеждата си Баском.
А Ригън в този миг казваше на събралите се агенти и специалисти по пускане на слухове:
— Продавайте! Продавайте! Продавайте всичко, каквото имате, и продавайте в брой. Аз не виждам края на това понижение на курса!
И когато Франсис на път за дома купи последното извънредно издание на вестниците, погледът му падна на заглавие, набрано с огромни букви:
Но Франсис не беше у дома в осем часа на другата сутрин и не можа да с е види с Чарли Типъри. През тази нощ правителството във Вашингтон не беше спало и нощните телеграми бяха разпространили по цялата страна новината, че Съединените щати, макар и да не са в положение на война, са обявили мораториум. Вдигнат от леглото в седем часа лично от Баском, който бе пристигнал с тази новина, Франсис отиде заедно с него в града. Мораториумът им даде известна надежда и сега ги чакаше много работа.
Обаче не Чарли Типъри пристигна пръв в двореца на Ривърсайд Драйв. В осем без няколко минути Паркър бе много смутен и възмутен, когато Хенри и Леонсия, съвсем черни от слънчевия пек и от саждите по пътя, бутнаха настрана младшия камериер, който им отвори вратата, и влязоха в преддверието.
— Няма смисъл така да нахълтвате — спря ги Паркър. — Господин Морган не е у дома.
— Къде е отишъл? — грубо попита Хенри и премести куфара, който носеше, от една ръка в друга. — Ние трябва да го видим pronto, а трябва да знаете, че pronto значи бързо. И кой сте вие, дявол да ви вземе?
— Аз съм личният камериер на господин Морган — величествено отговори Паркър. — А кои сте вие?
— Казвам се Морган — рече отсечено Хенри, заоглежда се, сякаш търсеше нещо, доближи се до вратата на библиотеката, надзърна вътре и откри телефоните. — Къде е Франсис? На кой номер мога да го намеря?
— Господин Морган остави изрично нареждане никой да не го търси по телефона освен по важна работа.
— Прекрасно, аз имам важна работа. Кажете номера!
— Господин Морган е много зает днес — упорито възрази Паркър.