Май че е много натясно, а? — подхвърли Хенри.
Лицето на камериера не трепна.
— Май днес ще му смъкнат и кожата, а?
Лицето на Паркър остава безчувствено и безизразно.
— Повтарям ви, че е много зает… — започна той.
— Дрън-дрън! — прекъсна го Хенри. — Това не е тайна. Борсата го е притиснала така, че не може да диша. Това е известно на всички. Сутрешните вестници са пълни с тези новини. Хайде, казвайте, господин личен камериер! Искам да зная номера на телефона. Имам много важна работа с него.
Но Паркър оставаше непреклонен.
— Как е името на неговия адвокат? Или името на борсовия му посредник? Или на кой да е от неговите представители?
Паркър поклати глава.
— Ако ми кажете какво е естеството на работата ви… — започна той.
Хенри хвърли куфара и като че ли вече се готвеше да се нахвърли върху камериера и да измъкне телефонния номер на Франсис от него. Но в разговора се намеси Леонсия.
— Кажи му — рече тя.
— Да му кажа ли! — извика Хенри, въодушевен от внушението й. — Ще направя повече от това! Аз ще му покажа… Хей, вие, елате тука! — Той влезе в библиотеката, вдигна куфара на масата за четене и започна да го отваря. — Слушайте, господин личен камериер! Нашата работа е истинска работа. Ние ще спасим Франсис Морган. Ще го измъкнем от дупката. Ние носим милиони за него, ей тука, вътре в това нещо…
Паркър, който го гледаше досега със студен, неодобряващ поглед, уплашено се дръпна при последните думи. Странните посетителя бяха или луди, или хитри престъпници. В същия този миг, докато го бавеха тука с приказките си за милиони, техни съучастници може би обираха горните стаи на къщата. Колкото за куфара, кой знае дали не е пълен с динамит!
— Стой!
Хенри бързо посегна и хвана Паркър за яката тъкмо когато той се обърна да бяга. С другата си ръка Хенри вдигна капака на куфара и в него блеснаха куп нешлифовани скъпоценни камъни. По лицето на Паркър ясно пролича, че е сащисан, при все че Хенри разбра съвсем погрешно причината за вълнението му.
— Знаех си, че ще ви убедя — тържествуващо възкликна Хенри. — А сега бъдете добричък и ми дайте номера на телефона.
— Заповядайте, седнете, сър… и мадам — измънка Паркър, който успя да си наложи спокойствие, и учтиво се поклони. — Седнете, моля ви се. Оставих номера в спалнята на господин Морган, където ми го даде тази сутрин, когато му помагах да се облече. Ей сега ще го донеса. Поседнете, докато ме чакате.
Щом излезе от библиотеката, Паркър се превърна в много делова и ясно мислеща личност. Той сложи младшия лакей на входната врата, а старшия лакей постави на пост пред вратата на библиотеката. Няколко други слуги изпрати да обиколят горните помещения и да видят дали няма да изненадат там някакви съучастници, привеждащи в изпълнение нечестивия план. Сам той по телефона на домакина се обади в най-близкия полицейски участък.
— Да, сър — повтори той на дежурния полицейски началник. — Това са или луди, или престъпници. Моля ви се, сър, изпратете веднага кола да ги прибере. Не зная дали и сега под този покрив не се вършат някакви ужасни престъпления…
Междувременно на входната врата се позвъни й младшият лакей с видимо облекчение пусна вътре облечения с фрак, въпреки ранния утринен час, Чарли Типъри, когото познаваше като изпитан приятел на господаря си. Старшият лакей, също с облекчение, към което добави няколко намигвания и предупредителни знаци, го пусна в библиотеката.
В очакване да види кой знае какво или кого, Чарли Типъри влезе в просторната стая при непознатите мъж и жена. Противно на Паркър, техните почернели от слънце и немити след дългия път лица му направиха впечатление не с някакви подозрителни признаци, а с белези, достойни за по-голямо внимание, отколкото обикновеният нюйоркчанин отделя на своите горе-долу обикновени гости. Красотата на Леонсия направо го порази и той разбра, че тя е истинска дама. Бронзовото лице на Хенри, чиито черти така безпогрешно напомняха чертите на Франсис и на Р. Х. М., предизвика у него възхищение и почит.
— Добро утро — обърна се той към Хенри, макар че се изхитри да включи в поздрава си и Леонсия. — Приятели на Франсис?
— О, сър! — възкликна Леонсия. — Повече от приятели. Ние дойдохме тука, за да го спасим. Аз четох сутрешните вестници. Само да не беше глупостта на този прислужник…
В същия миг у Чарли Типъри се стопиха и най-малките съмнения. Той протегна на Хенри ръка.
— Аз съм Чарлс Типъри — представи се той.
— А аз се казвам Морган, Хенри Морган — сърдечно каза Хенри и се вкопчи в ръката му, както удавникът се вкопчва в спасителен пояс. — А това е госпожица Солано… Сеньорита Солано, господин Типъри. Всъщност госпожица Солано е моя сестра.