— Аз идвам по същата работа — заяви Чарли Типъри, след като се запознаха. — Спасяването на Франсис, доколкото ми е известно, трябва да се изрази в звонкови пари или в абсолютно сигурни ценни книжа. Аз нося всичко, което успях да събера оттук-оттам през цялата нощ и което, сигурен съм не е достатъчно…
— Колко носите? — без заобикалки го попита Хенри.
— Милион и осемстотин хиляди… А вие?
— Дребна работа — каза Хенри и посочи отворения куфар, без да има представа, че говори с познавач на скъпоценни камъни, събрал опита на три поколения.
Бърз преглед на десетина взети наслука камъка и още по-бърз поглед за преценяване на количеството накараха Чарли Типъри да се изчерви от изненада и възбуждение.
— Те струват милиони! Милиони! — възкликна той. — Какво ще ги правите?
— Ще ги превърнем в пари, за да отървем Франсис — отговори Хенри. — Можем да ги заложим за каквато поискаме сума, нали?
— Затворете куфара! — извика Чарли Типъри. — Трябва да се обадя по телефона… Искам да хвана баща си, преди да е излязъл от къщи — обясни той през рамо, докато чакаше да го свържат. — Ние сме само на пет минути оттука.
Тъкмо когато той завърши краткия разговор с баща си, в стаята влезе Паркър с полицейски лейтенант и двама полицаи.
— Ето ги бандитите, лейтенанте… задръжте ги — рече Паркър — … О, сър, моля да ме извините, господин Типъри. Не вас, разбира се… Само другите двама, лейтенанте. Не зная каква вина ще намери у тях съдът… положително са луди, ако не и нещо повече, което е много по-вероятно.
— Здравейте, господин Типъри — поздрави го свойски лейтенантът.
— Никого няма да задържате, лейтенант Бърнс — усмихна му се Чарли Типъри. — Можете да изпратите колата обратно в участъка. Аз ще уредя всичко с инспектора. Но вие ще дойдете с мен и с тоя куфар, и с тия подозрителни личности у дома. Ще бъдете охрана… о, не моя охрана, но на тоя куфар. В него има милиони, студени милиони, сигурни милиони, красиви милиони! Когато го отворя пред баща си, ще видите гледка, каквато са виждали малко хора на тоя свят… А сега да вървим всички. Губим време.
Той посегна към куфара едновременно с Хенри и когато двамата се вкопчиха в него, лейтенант Бърнс се спусна да ги разделя.
— Вижте, нека го нося аз, докато не сме го заложили — рече Хенри.
— Разбира се, разбира се! — съгласи се Чарли Типъри. — Само да не губим повече скъпоценно време. Преговорите също ще ни отнемат доста време. Хайде! По-бързо!
ГЛАВА XXIX
Мораториумът помогна извънредно много и падащите акция престанаха да падат, а някои дори започнаха да се качват. Това бе така почти за всички предприятия с изключение на предприятията, в които участвуваше Франсис и които преследваше Ригън. Той продължаваше да понижава курса, предизвикваше непрекъснато падане на цените и с радост наблюдаваше как на борсата се появяват огромен брой акции на „Тампико Петролиъм“, разпродавани очевидно не от друг, а от Франсис.
— Сега му е времето — съобщи Ригън на своите съзаклятници. — Купувайте и продавайте. И в двата случая ще печелите. Помнете списъка, който ви дадох. Продавайте тези акции, продавайте ги в брой. Те непрекъснато ще падат. Колкото за другите, купувайте, купувайте ги, без да губите време, и връчвайте веднага всичко, което сте продали. Разберете, че не можете да загубите, а като продължавате да подбивате цената на акциите от списъка, ще убиете с един куршум два заека.
— А какво ще правите вие? — попита го един от съучастниците.
— Аз нямам какво да купувам — отговори той. — Това ще ви докаже, че съм ви дал този съвет съвсем честно и че съм сигурен в цялата работа. Не съм продал нито една акция освен посочените в списъка, тъй че нямам никакви задължения спрямо купувачите. Ще продължавам да продавам в брой и да понижавам курса на акциите от списъка, и само от списъка. Точно в това се състои моята игра и вие можете да участвувате в нея, като продължавате да продавате в брой.
— Ето на! — с отчаяние извика Баском на Франсис в десет и половина в частния си кабинет. — Всички акции се качват освен акциите на вашите предприятия. Ригън е жаден за кръв. Никога и наум не ми е идвало, че може да прояви такава сила. Не можем да издържим! С нас е свършено! Ние сме вече съсипани… вие, аз, всички… всичко!
Никога още Франсис не се бе чувствувал по-спокоен. „Щом всичко е загубено, защо да се тревожа?“ — разсъждаваше той. Лаик в борсовата игра, в ума му се мярнаха възможности, които твърде опитният, твърде добре запознатият с борсовите операции Баском не можа да прецени.