— Стига сте се тревожили — посъветва го Франсис; новата му идея приемаше все по-завършена й по-веществена форма с всяка изминала секунда. — Хайде да изпушим по една цигара и малко да си поприказваме.
Баском отговори с жест, изразяващ безкрайно нетърпение.
— Почакайте — замоли му се Франсис. — Спрете! Погледнете! Чуйте! Вие казвате, че с мен е свършено?
Борсовият му посредник кимна.
— И с вас е свършено?
Той пак кимна:
— Което значи, че сме разорени, разорени докрай — продължи да излага новото си хрумване Франсис. — В такъв случай и за вас, и за мен е съвършено ясно, че не може да има нищо по-лошо от пълно, съвършено, стопроцентово, цялостно, окончателно разорение.
— Губим скъпо време — възрази Баском, но кимна с глава в знак на съгласие.
— Нищо не губим, щом сме така окончателно разорени, както току-що го казахме — усмихна се Франсис. — Понеже сме разорени докрай, времето, продажбите, покупките — нищо не може да има за нас някаква стойност. Стойностите не съществуват, не го ли разбирате?
— Продължавайте, да видим какво ще кажете — рече Баском, у когото за миг търпението надделя над безнадеждното отчаяние. — Аз вече изгубих всичко и нямам какво повече да губя.
— Сега започвате да ме разбирате — зарадва се Франсис. — Вие сте член на борсата. Карайте тогава, купувайте, продавайте, правете всичко, каквото може да ни хрумне, на вас и на мен. Ние не можем да загубим. Каквото и да вадите от нула, остатъкът е винаги нула. Проиграхме всичко, каквото имахме пък дори и нещо отгоре. Сега ще проиграем и това, което нямаме.
Баском все още правеше, слаби опити да възрази, но Франсис сломи съпротивата му, като повтори с неумолима решителност:
— Помнете: каквото и да вадите от нула, остатъкът е винаги нула!
В течение на следващия час, като в някакъв кошмар, Баском се отказа от лична инициатива, последва съвета на Франсис и се впусна в най-безумната борсова авантюра в своя живот.
— Е, бихме могли вече да спрем играта — изсмя се Франсис в единадесет и половина. — Но помнете, че сега не сме по-зле, отколкото бяхме преди един час. Тогава представлявахме нула. Сега сме също нула. Можете, когато пожелаете, да закачите обявление за несъстоятелност и разпродажба.
Уморено, с натежала ръка Баском взе телефонната слушалка и тъкмо се канеше да даде нареждане за спиране на борбата и да обявя безусловна капитулация, когато вратата се отвори и през нея долетя познатият припев на пиратската песен, който накара Франсис със заповедническо движение да хване ръката на борсовия посредник.
— Чакайте! — извика Франсис. — Слушайте!
И те заслушаха песента, стигнала при тях преди самия певец:
Когато Хенри нахълта в стаята с огромен (не този от сутринта) куфар в ръце, Франсис подхвана припева.
— Какво става? — обърна се Баском към Чарли Типъри, който беше все още с фрак, но изглеждаше съвсем капнал и измъчен от преживяното напрежение.
Чарли извади от вътрешния си джоб и подаде на Баском три джиросани чека на обща сума един милион и осемстотин хиляди долара. Баском тъжно поклати глава.
— Много късно — каза той. — Това е капка в морето. Сложете го обратно в джоба си. Само ще ги хвърлим на вятъра!
— Чакайте, чакайте! — възкликна Чарли Типъри, дръпна куфара от ръката на пеещия Хенри и го отвори. — Може би това ще помогне?
„Това“ се състоеше от безбройно множество грижливо подредени пачки държавни облигации и ценни книжа със златни краища.
— Колко има тука? — едва можа да изрече Баском, целият пламнал от прилив на смелост.
А Франсис, смаян от неизмеримото изобилие на ново оръжие, опря да пее, за да си поеме дъх. Но и той, и Баском отново хлъцнаха, когато Хенри измъкна от страничния си джоб още десетина джиросани чека. Те можеха само да се блещят от невероятната сума, защото всеки чек беше за един милион долара.
— А там, откъдето сме взели това, има още колкото искаш — небрежно ги осведоми Хенри. — Трябва да кажеш само една дума, Франсис, и ние ще изравним със земята тази шайка борсови мошеници. Хайде, залавяй се за работа! Навсякъде се говоря, че си съсипан, унищожен. Хайде, дай им да разберат, и толкова. Разори всички до един, да не оцелее никой от тия, които искаха да те съсипят. Вземи им всичко: и златните часовници, н коронките от зъбите.
— Най-после си намерил съкровището на стария сър Хенри! — поздрави го Франсис.
— Не — поклати глава Хенри. — Това е част от съкровището на древните маи… около една трета от него. Втората трета е при Енрико Солано, а третата е на съхранение в „Национална бижутерска и търговска банка“ тука… Знаеш ли, аз имам за тебе новини, стига да си готов да ги изслушаш.