— Старецът е мошеник — рече Педро. — И като дойде утре да прибере трите си звезди, аз ще го арестувам за контрабанда. Ще можем всички да се гордеем с това.
— Ако унищожим доказателствата… ей така? — попита Аугустино и отчупи гърлото на нова бутилка.
— Ще запазим доказателствата… ей така! — отговори Педро и трясна една празна бутилка на каменните плочи. — Слушайте, другари. Сандъкът беше много тежък… нали всички сте съгласни? Той падна. Бутилките се счупиха. Уискито изтече и така ние разбрахме за контрабандата. Сандъкът и счупените бутилки ще бъдат достатъчно доказателство.
Колкото повече намаляваше уискито, толкова повече се увеличаваше врявата. Един жандарм се скара с Игнасио за някакъв забравен дълг от десет сентаво. Двама други седяха прегърнати на пода и оплакваха нещастния си семеен живот. Аугустино с разточително многословие обясняваше своята философия, че мълчанието е злато. А Педро Сурита се разчувства на тема „братство“.
— Дори и моите затворници — ломотеше той. — Аз ги обичам като братя. Животът е тъжен. — Бликналите от очите му сълзи го накараха да замълчи и да пийне още една глътка. — Моите затворници са като собствените ми деца. Сърцето ми кърви от мъка за тях. Вижте. Аз плача. Хайде да им дадем и на тях. Нека и те да изживеят миг щастие. Игнасио, най-обичан братко. Направи ми услуга. Виж, аз ридая на гърдите ти. Занеси една бутилка от този еликсир на оня гринго Морган. Кажи му колко ми е мъка, че утре трябва да бъде обесен. Предай му моите поздрави и го покани да си пийне и да бъде щастлив днес.
Когато Игнасио излезе да изпълни поръчението, жандармът, който някога бе изскочил на арената в Сантос, зарева:
— Бик ми дайте! Дайте ми бик!
— Той иска бик, миличкият, за да го прегърне и да му покаже колко го обича — обясни Педро Сурита през нов поток от сълзи. — И аз обичам биковете. Обичам всичко живо. Обичам дори москитите. Целият свят е изпълнен с обич. Това е тайната на света. Ще ми се да имам лъв, че да си играя с него…
Добре познатата мелодия на „Гръб до гръб двамина с тебе“, която някой открито свиреше на улицата, привлече вниманието на Хенри, но тъкмо когато пресичаше голямата килия, за да отиде при прозореца, скърцането на ключа в бравата го накара бързо да легне на пода и да се престори на заспал. В килията със залитане влезе пияният Игнасио и тържествено поднесе на Хенри бутилката.
— Със сърдечните поздрави на добрия ни тъмничар Педро Сурита — изломоти той. — Педро каза да се напиеш и да забравиш, че утре ще трябва да ти метне въжето на врата.
— Предай сърдечните ми поздрави на сеньор Педро Сурита и му кажи от мое име да се маха по дяволите заедно с уискито си — отговори Хенри.
Ключарят се изправи и спря да залита, сякаш изведнъж беше изтрезнял.
Хенри се втурна при прозореца, тъкмо навреме да се озове лице срещу лице с Франсис, който му мушна револвер през решетката.
— Здравей, camarada — каза Франсис. — Ей сега ще те измъкнем оттука. — В ръцете си той държеше две шашки динамит с фитил и капси. — Донесъл съм тоя чудесен лост, за да те вдигна. Бягай в отсрещния ъгъл на килията, защото след една минута, pronto, в тая стена ще има такава дупка, че и „Анхелика“ ще може да мине през нея. А пък „Анхелика“ те чака до самия бряг… Хайде дръпни се назад. Сега ще ги възпламеня. Фитилът е къс.
Хенри едва бе успял да се дръпне в задния ъгъл на килията, когато някой се замъчи да налучка ключалката, вратата се отключи и отвори и вътре нахлу врява, смесена с проклятия, и главното, което можа да чуе между тях, беше древният и неизменен боен вик на Латинска Америка: „Смърт на гринго!“
После той чу бръщолевенето на влезлите Рафаел и Педро.
— Той е враг на братската любов! — преплиташе език единият.
— Казал е да се махам по дяволите, нали това е казал, Игнасио? — бърбореше другият.
Двамата държаха в ръцете си пушки, а зад тях напираше пияната сган, (въоръжила се кой с каквото завари, като се почне от къси саби и старинни пистолети, та до брадвички и бутилки. Когато видяха револвера на Хенри, те се спряха, а Педро заопипва с несигурни ръце пушката си и запелтечи с тържествен тон:
— Сеньор Морган, ей сега ще ви изпратим на законното ви местожителство в ада.
Но Игнасио не изчака. Той притисна пушката до бедрото си, гръмна напосоки и не улучи Хенри с половината ширина на килията, но в последния миг падна, прострелян от куршума на Хенри. Останалите отстъпиха презглава в коридора, укриха се там и започнаха да стрелят през вратата.