— Това е насилие — обидено заяви капитан Трефетен. — Телесна повреда. Никой няма право да нанесе телесна повреда на един поданик на крал Джордж, бог да го благослови, без да плати парично обезщетение.
Когато чу изнудвачът да му поставя толкова безсрамно условията си, Хенри насмалко щеше да се забрави и да се нахвърли върху тази гадина. Но Франсис го хвана за рамото и го задържа; Хенри се помъчи да се овладее, издаде някакъв звук, подобен на дружелюбен смях, измъкна от джоба си две златни монети по десет долара и сякаш го пареха, побърза да ги мушне в ръката на капитан Трефетен.
— Евтино се отърва — не се сдържа да промърмори той.
— Цената не е лоша — увери го капитанът. — Двадесет долара в злато са много добра цена за разбита глава. Аз съм на вашите заповеди, сър. Вие сте истински джентълмен. За тази цена можете да ме удряте, когато пожелаете.
— И мене, сър, и мене! — високо и угоднически захихика кингстънският негър, когото наричаха Пърсивал. — За тази цена, сър, можете да ме цапардосате, когато ви се поиска. И можете да ме бъхтите всеки път, щом ви засърбят парите…
Обаче съдбата бе отредила случаят да приключи с това, защото в същия миг един моряк се провикна от средната палуба:
— Дим! Дим от параход точно зад нас!
За по-малко от час произходът му се изясни: влекачът „Долорес“ настигаше попадналата в безветрие „Анхелика“ с такава бързина, че от половин миля разстояние с бинокъл вече се виждаха въоръжените хора, скупчили се на мъничката му предна палуба. И Хенри, и Франсис разпознаха лицата на шефа на полицията и няколко от жандармите.
Ноздрите на стария Енрико Солано започнаха да се издуват, той нареди на кърмата четиримата си сина, които бяха на борда, и се приготви за бой с тях. Леонсия, разкъсвана от чувствата си към Хенри и Франсис, вътрешно не се интересуваше от ставащото наоколо й, макар за лице и да участвуваше в общите подигравки към неугледния малък влекач и в радостта от порива на вятъра, който наклони левия борд на „Анхелика“ до разпенената вода и я понесе напред с девет възела.
Но времето и вятърът бяха променливи. Лицето на лагуната ту се набраздяваше от бурни вълни, ту ставаше неподвижно.
— Съжалявам, но трябва да ви уведомя, че не ще можем да избягаме, сър — каза капитан Трефетен на Франсис. — Ако вятърът беше постоянен, сър, тогава да. Но той току се променя или стихва. Отиваме право към брега. Попаднали сме в капан, сър и сме горе-долу заловени.
Хенри, който изучаваше близкия бряг, свали бинокъла от очите си и погледна Франсис.
— Казвай! — извика Франсис. — Ти си намислил нещо. Личи по целия ти вид. Разправяй!
— Ей онова там са две островчета, наричани Тигрите — започна да обяснява Хенри. — Те пазят тесния вход в заливчето Хучитан, наричан Ел Тигре, О, можете да ми повярвате, зъбите му са наистина като на тигър. От двете им страни, между тях и брега, е толкова плитко, че не може да мине и китоловна лодка, освен ако човек знае всяка извивка на фарватера, както ги зная аз. Но между тях е дълбоко, макар протокът Ел Тигре да е толкова тесен, че в него не можеш се обърна. Една шхуна може да мине по него само ако вятърът е по кърмата, или отстрани. Сега вятърът е благоприятен. Ние ще минем. Но това е само половината от моя план…
— Но ако вятърът се промени или стихне, сър — а приливът и отливът в заливчето е цял бързей, както си го зная, — прекрасната ми шхуна ще се разбие в скалите — възрази капитан Трефетен.
— За което, ако се случи, аз ще ви платя пълната й стойност — уверя го накратко Франсис и го бутна настрана. — …Е, казвай, Хенри, в какво се състои втората половина?
— Срам ме е да ти го кажа — изсмя се Хенри. — Но то ще предизвика повече испански ругатни, отколкото лагуната Чирики е чула от времето, когато старият сър Хенри ограбил Сан Антонио и Бокас дел Торо. Ей сега ще видиш.
Леонсия плесна с ръце и възкликна с искрящи очи:
— Трябва да е чудесно, Хенри! Виждам го по лицето ви. Кажете го и на мен.
Хенри прихвана девойката през кръста, за да я крепи на люлеещата се палуба, отведе я настрана и й зашепна нещо на ухото, а Франсис се помъчи да прикрие вълнението си, като ги видя прегърнати, и се залови да проучва с бинокъла лицата на преследващите ги с влекача хора. Капитан Трефетен злобно се ухили и размени многозначителен поглед с жълтокожия матрос.
— Сега, капитане — каза Хенри, приближавайки се отново към тях, — ние сме точно срещу Ел Тигре. Хващай кормилото и влизай в протока. Освен това искам, и то pronto, едно старо, меко, един пръст дебело въже от манила, повечко канап и конопени конци, бирения сандък от склада, газеното тенеке, дето го опразнихме снощи, и кафеника от кухнята.