Всички се смълчаха, дори и шефът не можа да събере смелост да протестира против закона на Кордилерите.
— Тука има жена — продължи Слепия разбойник. — Нека тя говори първа. Всички смъртни мъже и жени са виновни в нещо или пък тези около тях хвърлят върху им някаква вина.
Хенри и Франсис понечиха да я спрат, но девойката се усмихна на двамата и се обърна към Жестокия съдник с ясен и звънлив глас:
— Аз само помогнах на човека, с когото съм сгодена, да се избави от смъртно наказание за убийство, което не е извършил.
— Ти каза — рече Слепия разбойник. — Ела при мен.
Облечени с власеници мъже я заведоха при слепеца и я накараха да коленичи в краката му, което еднакво развълнува и разтревожи двамата влюбени в нея Моргановци. Метиската сложи ръката на стареца върху главата на Леонсия. За цяла минута настъпи тържествено мълчание: нетрепващите пръсти на Слепия почиваха на челото й и проверяваха туптенето на кръвта на слепоочията й. После старецът дръпна ръката си и се облегна на трона, докато вземе решение.
— Стани, сеньорита — промълви той. — Сърцето ти е чисто от всякакво зло. Ти си свободна… Кой друг търси Жестокото правосъдие?
Франсис веднага пристъпи напред.
— Аз също помогнах на този мъж да избегне незаслужена смърт. Този мъж и аз носим едно и също име и сме далечни сродници.
Той също коленичи и усети меките пръсти леко да се плъзгат по веждите и слепоочията и накрая да напипват пулса на китката му.
— Не ми е ясно всичко — каза Слепия. — Ти не си спокоен и в душата ти няма мир. Някаква грижа вълнува сърцето ти.
Неочаквано напред излезе пеонът и заговори, без да са го питали, а облечените с власеници мъже трепнаха от гласа му като от някакво богохулство.
— О, Справедливи, пусни този човек! — пламенно възкликна пеонът. — На два пъти през днешния ден аз проявих слабост и го издадох на враговете му и на два пъти през днешния ден той ме защити от моите врагове и ме спаси.
И паднал пак на колене, но този път пред краката на правосъдието, изтръпнал и разтреперан от суеверно благоговение, пеонът усети леко, но уверено да го опипват пръстите на най-странния съдия, пред когото някога е коленичил човек. Пръстите бързо изследваха кървавите дамги и рани по рамената и гърба му.
— Другият мъж е свободен — рече Жестокия съдник. — И все пак нещо го тревожи и измъчва. Има ли тука някой, който знае какво е то и ще ни го каже?
И Франсис изведнъж разбра тревогата, която слепецът бе доловил в него — това беше изгарящата го безпределна любов към Леонсия, която заплашваше да сломи безпределната преданост, изпитвана към Хенри. В същия миг го разбра и Леонсия и ако слепецът можеше да види неволния поглед, разменен от мъжа и жената, и внезапното смущение, което ги накара да извърнат очи, щеше да постави безпогрешна диагноза за тревогата на Франсис. Метиската видя всичко това и с тръпка в сърцето се досети, че тука има любов. Видя го и Хенри и без да ще, се навъси. Справедливия заговори:
— Без съмнение въпрос на сърцето — заключи той. — Вечното вълнение, събуждано от жената в сърцето на мъжа. Въпреки това този човек е свободен. На два пъти през днешния ден той е помогнал на човека, който на два пъти го е предал. Освен това тревогата, която го измъчва, не му е попречила да окаже помощ на човека, незаслужено осъден на смърт. Остава да разпитаме последния човек; също така да решим съдбата на това изтерзано създание, което стои пред мен и което на два пъти през днешния ден се е показало слабо, като е мислело само за себе си, а току-що се показа смело и силно и без да мисли за себе си, се застъпи за друг.
Той се наведе напред и заопипва лицето и веждите на пеона.
— Страх ли те е да умреш? — попита неочаквано слепецът.
— Велики и свети отче, ужасно ме е страх да умра — отговори пеонът.
— Тогава кажи, че си излъгал за този човек и това, че ти е помогнал на два пъти, е лъжа, и ще останеш жив.
Пеонът се сви и посърна под пръстите на Слепия.
— Мисли добре — тържествено го предупреди съдникът. — Лошо нещо е смъртта. Не е хубаво да лежиш неподвижно като буца пръст или камък. Кажи, че си излъгал, и ще останеш жив. Говори!
Но въпреки че гласът му трепереше от безграничен страх, пеонът се издигна до пълната духовна висота на истински човек.
— На два пъти през днешния ден аз се отрекох от него, свети отче. Но аз не се казвам Петър. И няма да го предам за трети път. Ужасно ме е страх, но не мога да го предам три пъти.
Слепия съдник се отпусна на трона и лицето му светна и засия като преобразено.
— Добре казано! — рече той. — Ти имаш заложбите на истински мъж. Сега чуй присъдата ми: от сега нататък, до края на своите дни, винаги ще мислиш като мъж, ще действуваш като мъж, ще бъдеш мъж. По-добре да умреш в даден миг като мъж, отколкото вечно да живееш като добиче. Еклесиастът не е бил прав. Мъртвият лъв винаги е бил повече от живото псе. Върви си, възродени сине, ти си свободен.