Хенри и Франсис, потомци на англосаксонски род, и Леонсия, потомка на латиноамериканския род, изпитаха тревога и смущение, когато схванаха скрития смисъл в думите на Слепия разбойник. И Леонсия с изразителните си женски очи би казала на всеки от двамата обичани от нея мъже, че не е съгласна с това, стига да не бяха заедно; от друга страна пък, и Хенри, и Франсис биха изразили високо несъгласието си пред Леонсия, стига всеки от тях да беше насаме с нея. И въпреки всичко дълбоко в душата, подсъзнателно, те чувствуваха колко права бе мисълта на Слепия разбойник. И сърцето на всеки от тях се сви под гнетящото ги бреме на съзнатия грях.
Пращене и трополене в гъстака отвлякоха мислите им в друга посока — на сцената се появи познатият им хасиендадо, съпровождан от още няколко души; те слизаха по склона на клисурата, яхнали отчаяно хлъзгащи се коне. Плантаторът поздрави дъщерята на Солано с дълбок поклон на истински идалго; поздрави, макар и с по-малко сърдечност, двамата мъже, които Енрико Солано бе взел под своето покровителство.
— Къде е благородният ви татко? — попита той Леонсия. — Имам за него добри новини. През тази седмица, след като ви видях за последен път, бях болен от треска и прикован на легло. Но чрез бързи пратеници, преплували с помощта на благоприятни ветрове през лагуната Чирики до Бокас дел Торо, аз се възползувах от правителственото радио — полицейският началник на Бокас дел Торо е мой приятел — и се свързах с президента на Панама, който е стар мой приятел — колко пъти съм го бил и колко пъти ме е бил той в момчешките ни дни, когато бяхме съученици и живеехме заедно в една стаичка в Колон! И получих отговор, че всичко е наред; че правосъдието е било подведено в съда на Сан Антонио от прекалено голямото, но въпреки това ценно усърдие на шефа на полицията; че всичко е простено, забравено и не подлежи на никакви други законни или политически мерки против цялото благородно семейство Солано и двамата им благородни приятели гринго…
Тука той ниско се поклони на Хенри и Франсис. В същия миг очите му зърнаха пеона, стаил се зад мулето на Леонсия, и заискриха от тържествуваща радост.
— Майко божия, не си ме забравила! — с жар промълви той, сетне се обърна към придружаващите го приятели: — Ето я тази безразсъдна и безсрамна гадина, която избяга, без да ми плати дълга си! Хванете го! Такъв бой ще му тегля, че цял месец, няма да стъпи на крака!
С тези думи плантаторът се озова зад мулето на Леонсия; но пеонът се мушна под муцуната на мулето и щеше да стигне прикритието на джунглите, ако един от другите хасиендадо не беше пришпорил коня си, пресякъл пътя му и го повалил на земята. Свикнали на такава работа, плантаторите мигновено вдигнаха клетника на крака, вързаха ръцете му на гърба и сложиха на врата му друго въже като оглавник.
Хенри и Франсис запротестираха в един глас.
— Сеньори — отговори им плантаторът, — моето уважение, почит и готовност да бъда на вашите услуги са толкова искрени, колкото и към благородното семейство Солано, под чието покровителство се намирате. Вашата безопасност и спокойствие са свещени за мен. Готов съм да дам живота си, за да ви запазя от всякакво зло. Аз съм на вашите заповеди. Моята хасиенда е на ваше разположение, както и всичко Друго, каквото притежавам. Обаче въпросът за този пеон е съвсем друго нещо. Той не е ваш. Той е мой пеон, мой длъжник, който е избягал от моята хасиенда! Вярвам, че ще ме разберете и ще ми простите. Това е чисто и просто въпрос на собственост. Той е моя собственост.