А тази вечер, когато той най-после започна да й разкрива миналото си, дори и малка част от него, как бе реагирала тя? Вместо да го изслуша и да му предложи онова разбиране, което той бе проявил спрямо нея, тя го бе прекъснала с гневни, враждебни думи, толкова погълната от собствената си болка, че не му бе дала възможност дори да обясни.
— Мис Делафийлд?
Сам се стресна и вдигна глава. Осъзна, че се е взирала в отражението си, обзета единствено от мисли за Ник.
— Съжалявам. — Тя погледна към пилешката кълка в ръката си и я остави върху подноса. — Наричайте ме Саманта. Или Сам.
— Саманта… — започна Кларис, наблюдавайки я с тъжно изражение на лицето. — Аз всъщност не дойдох тук, за да говоря за миналото на Броуган. Аз исках да… Тя погледна към пилешката кълка и се намръщи. — Нямаш апетит — каза тя тихо. — Взираш се в нищото по средата на разговора. — Тя започна да свива пръстите си, сякаш брои. — Определено разсеян поглед. О, по дяволите, мисля, че вече съм закъсняла.
— Закъсняла? — повтори Сам и я погледна объркано.
С тъжна усмивка Кларис посочи към въжето, което беше захвърлила на пода.
— Не мисля, че това или пазачът пред вратата ти са нужни, за да те задържат тук. Не мисля, че искаш да го напуснеш.
Сам стисна чашата между пръстите си.
— Това е… — Тя бързо отпи от чая си. — Това е…
— Истината. Не си прави труда да я отричаш, миличка. — Кларис въздъхна. — Ти не си първата красива жертва на очарованието на Сър Никълъс. Дойдох тук, за да те предупредя за това. — Тя тъжно поклати глава. — Саманта, този мъж не може да каже „Вярвам ти“, камо ли „Обичам те“. Ако се надяваш на това… можеш да прекараш целия си живот, надявайки се.
Бузите на Сам пламнаха. Как е възможно чувствата й толкова много да личат, когато тя самата не беше напълно наясно с тях?
Изведнъж осъзна, че думите на Кларис сякаш се основават на личен опит. Почувства се като глупачка, че не го е забелязала по-рано.
— Ти и той…
— Нека просто да кажем, че преди много време аз бях една от красивите жертви на очарованието на Сър Никълъс. — Кларис се намръщи. — Една от многото.
— Многото — повтори шепнешком Сам, припомняйки си какво й бе казал Фостър за безбройните любовници на Никълъс Броуган.
— Не съжалявам за това — продължи Кларис и сви рамене. — Научих урока си. Това исках да ти кажа, Саманта. Любовта е една прекрасна измислица. Красива приказка, с която да се залъгват децата. Но тя не е нещо, което ние, възрастните, често откриваме в истинския живот. Научиш ли този урок, значи вече си пораснала.
— Разбирам — каза Сам, но всъщност нищо не разбираше.
— По-добре е да гледаш реалистично на нещата. — Кларис стана и занесе лампата до камината в другия край на стаята. Използва я, за да запази друга лампа. — Виж мен, например. Имам прекрасна къща, много богати приятели, мъж, който се грижи за мен.
— Много хубав живот — вметна Сам вяло.
— Много хубав — съгласи се Кларис. — И моят приятел е доста мил. Добър и разумен. Плаща разходите за къщата ми, дава ми подаръци…
— Но не споменава нищо за любов? Този твой благодетел не те обича?
Кларис се изсмя.
— Никога не съм го питала. Твърде стара съм за тези неща, миличка. И твърде умна.
Но думите и смехът на Кларис сякаш звучаха насила. Саманта се зачуди дали има жена, която наистина може да се откаже от любовта.
А това я накара да подозира, че самата Кларис не следва съвета, който се опитваше да й даде.
— А ти обичаш ли го? — попита тя тихо.
Кларис не отговори веднага. Прокара пръста си по една фигурка на камината.
— Той е… той е благородник, Саманта. А аз съм родена в една дупка в Ийст Енд.
— Но това не би трябвало да има значение, ако…
— Ние сме от два различни свята — каза Кларис и в гласа й прозвуча гняв. — И въпреки че аз мога да се преструвам, че съм част от неговия свят, мястото ми не е тук. Това е невъзможно. — Тя се върна при леглото, усмивката й вече беше малко по-весела. — Аз се примирих с това.
Сам изпита съчувствие към тази жена, която едва познаваше. Знаеше точно какво означава да се влюбиш в неподходящия човек.
И да знаеш, че той не отвръща на любовта ти.
— Щастлива съм с това, което имам. — Кларис посочи прекрасно обзаведената стая. — Това е най-доброто, на което бих могла да се надявам. Не се справих толкова лошо.
— Не — съгласи се Саманта, но не го чувстваше. — Не сте. — В чисто финансов аспект това наистина беше така. Но без любов, мислеше си тя, всичките богатства на света са излишни.