— Значи си се отказал от пиратството през онази нощ. И оттогава живееш под името Ник Джеймс, плантатор от Южна Каролина.
— Мислех, че мога да оставя всичко зад гърба си — каза той вяло и свали ръцете си от нея. — Почти си мислех, че съм успял, след шест години.
Поражението, което прозвуча в гласа му, отново върна буцата в гърлото й.
— Почти…
Тя не помръдна, когато той я пусна. Продължаваше да стои пред него, взирайки се в очите му.
— Но ти си живял мирно и тихо през всичкото това време. Опитал си се да живееш като почтен човек. И си успявал, докато Фостър не те принуди да дойдеш тук.
— Не мога да обвинявам него за това, което съм.
— Ти вече не си човекът, който си бил тогава. Аз съм сигурна в това. Дори и никой друг да не го забелязва, дори и ти да не го забелязваш…
— Саманта…
— Ти си се променил — продължаваше упорито тя. — Почтената част от същността ти, тази, която моряците от затворническия кораб са се опитали да ти отнемат, все още е тук. Те са се провалили, Никълъс. Те не са те унищожили. Доброто… любовта винаги са били тук, през цялото време, скрити дълбоко. Очакващи да ги потърсиш.
Очите му блестяха, когато я погледна. Лицето му изразяваше изненада, много близка до страхопочитание.
— И сега ти ги потърси — прошепна тя и отново плъзна ръцете си около него. — Ти ги потърси. Ти си добър човек. Заслужаваш прошка. Заслужаваш да бъдеш обичан.
Ръцете му я обгърнаха.
— Можеш да простиш това, което съм извършил? — той се задушаваше. — Дори след като научи истината?
— Истината е, че ти не си един безобиден плантатор. Но не си и опасен пират. Ти си нещо средно между двете. — Гласът й ставаше все по-тих с всяка следваща дума. — Нещо като мен. — Тя протегна ръце и хвана лицето му така, както той беше правил толкова пъти с нейното. — Истината е, че хората са грешили в преценката си за теб, Никълъс Броуган. Но аз не греша. Аз не мога да те обвинявам. Аз те познавам достатъчно добре. — Хвана главата му и я дръпна надолу, отваряйки устни за целувка. — И те обичам прекалено много.
Глава 27
Купчина дрехи, съблечени от нетърпеливи ръце, лежеше на пода — рокля, фуста, бричове, риза. Чаршафите под нея бяха меки и хладни, когато Никълъс я сложи на леглото. Пръстите му се плъзгаха по извивките на тялото й. Докосването му беше едновременно нежно и силно.
Той се подпря на ръцете си и се надигна. Очите му блестяха. Може би така й се струваше, но това сякаш беше… влага. Сърцето на Сам се изпълни с любов, когато тя усети, че тялото му още трепери.
Тя обви ръце около врата му и отново прошепна:
— Обичам те. — Придърпа го отново към себе си. Не искаше да има никакво разстояние между тях. Никога вече. — Обичам те, Никълъс Броуган.
Той я погледна така, сякаш би му стигало просто да я гледа цяла вечност. После името му върху устните й се превърна във въздишка на желание, когато устата му отново покри нейната, когато ръцете му продължиха да я галят. Наболата му брада върху бузите й, върху брадичката й, разпалваха още повече желанието й, космите на гърдите му приятно докосваха връхчетата на гърдите й.
Тялото му притискаше нейното към леглото, пръстите му потърсиха и намериха най-женствената й същност. Тя изстена, когато той леко я разтвори, и чу въздишката му от удоволствие и желание, когато докосна топлия мед, който извираше от нея.
Устните му се преместиха към твърдото зърно на едната й гърда и това изтръгна тихи викове от нея. Топлата му уста, влажният му език я накараха да се надигне към него, да му предложи повече от себе си. Всичко от себе си.
С леко движение на пръста си той погали чувствителната пъпка, скрита в окосмения триъгълник, и тя се заизвива под него, молеше, шепнеше, безпомощна от желание. Зарови пръстите си в тъмната му коса, придърпа го към себе си, искаше го целия.
Ръцете му я обгръщаха, сякаш прегръщаше самия живот, сякаш се вкопчваше в него. Устните й се разтвориха, когато целувката им стана толкова дълбока, сякаш безкрайна. Дъхът и копнежът им се сляха, сърцата им полудяха. Няколкодневната раздяла им се струваше като цяла вечност. Мили Боже, той й беше липсвал.
Беше жадувала за това през толкова много дълги, самотни часове — за целувката му, за страстта му, за нежността му, за невероятното чувство да бъде с него, до него, да бъде част от него, денем и нощем.
Загубата му беше разбила сърцето й, но всяка целувка, всяка ласка, всеки изумруден поглед й го връщаха отново. Той караше сърцето й да бие лудо и душата й да се издига до нови висини. С неговата.
И двамата бяха покрити с капчици пот и трепереха от страст. Тогава той се предаде, заради себе си, заради нея, и я притисна към леглото. Всеки мускул в телата им се напрегна, когато той постави тази твърда, мъжествена част от себе си във влажния вход на тялото й.