— Няма да тръгна без теб.
— Твърдоглава лейди. Нима мислиш, че сме оковани заедно или нещо такова?
— Можем да бъдем — каза тя сериозно. — Защото няма да се отървеш от мен.
Той й се усмихна. Но продължаваше да се колебае.
— Това би означавало непрекъснато да бягаме.
— Винаги съм искала да пътувам.
— Говоря сериозно, Саманта. Ако оставя Фостър жив, няма да мога да се върна в Южна Каролина.
— Чувам, че във Венеция е прекрасно.
Усмивката му стана още по-широка. Погали бузата й. И най-накрая се предаде.
— Добре, ангелче. Ще ти подаря мечтата ти.
Лондон беше само една сянка на хоризонта, някакъв размазан силует в светлината на утрото. Сам чак сега разбра колко малко знае всъщност за корабите.
Правеше всичко възможно да не се пречка, докато Никълъс и Ману си вършеха работата. Те си говореха разни неща, но думите им й звучаха като чужд език.
Корабът беше малко по-голям от риболовна шхуна. Всъщност, той може би е бил риболовна шхуна, помисли си тя. Харесваше й вятърът да гали лицето й, да усеща уханието на морето и солените му пръски.
Кларис беше щастлива да ги изпрати. И не просто защото Никълъс й каза, че може да съобщи на богатия си банкер, че брегът е чист и всички пирати са напуснали кораба. Беше прегърнала Саманта и прошепнала в ухото й:
— Вие имахте късмет. И двамата. Такъв късмет, който останалите хора рядко имат.
Припомняйки си тези думи, Саманта се усмихна. Подозрението й, че Кларис е всъщност една истинска романтичка, се потвърждаваше.
Сам се изправи и се хвана за някакво подобно на върлина дърво над главата си, за да не загуби равновесие, и усети как другият му край се удари в нещо.
— О! — Ману започна да търка главата си, гледайки я с печално изражение.
— Това се нарича „бум“, Саманта — засмя се Никълъс, който се занимаваше с котвата. — Ясно защо.
— Много лесно ми излизат синини, мис — оплака се Ману. — И се опитвам да не кървя повече от един път в седмицата.
— Съжалявам, Ману — каза тя топло. Погледна към превързаната му ръка. — Съжалявам искрено и за това.
— Добре, добре — отговори той сковано. — Предлагам примирие, ако обещаеш, че ще престанеш да се извиняваш.
— Дадено — усмихна се Саманта.
Никълъс застана до нея и я целуна.
— Защо не отидеш долу и не ме почакаш в моята… в нашата… каюта.
— Да, капитане.
Тя отдаде чест и се подчини на заповедта.
Запрепъва се по тъмната стълба, която водеше към вътрешността на кораба. Главата й беше изпълнена с мисли за Никълъс и Венеция и за залези над Адриатическо море. Отвори вратата на каютата.
И не забеляза, че не е сама, докато вратата не се хлопна зад гърба й.
Обърна се бързо и видя как една висока, слаба фигура изниква от сянката.
Един млад мъж с тъмна коса и само една ръка.
— Отново се срещаме, мис Делафийлд — каза той хладно. Пистолетът в ръката му блестеше в бледата утринна светлина. — Нима си мислехте, че вече няма да ме видите?
Глава 28
Студените тръпки на страха полазиха по гърба й.
— Фостър!
Той се усмихна.
— Очаквах Броуган да слезе, но така е много по-добре. Ще ми послужиш чудесно като щит.
С очи, вперени в пистолета. Сам започна да отстъпва към илюминатора. Ако можеше да извика за помощ…
— Спри там, ако обичаш, мис Делафийлд. И не викай. Дори ако си ранена — ако загубиш ръката си, например — пак ще мога да те използвам. — Той я блъсна към вратата. — След теб.
Тя замръзна.
— Как…
— Както ти казах и преди, знам много за Броуган. Включително и за някои от старите му приятели. Не беше трудно да намеря къщата на бившата му любовница.
— Кларис!
— Не се страхувай, мис Делафийлд. Тя е жива и здрава и такава ще си остане. Въпреки че няма да е лошо, ако подбира приятелите си по-добре. Наблюдавах къщата няколко дни. Една сутрин проследих африканеца към доковете, като си мислех, че той ще ме заведе при Броуган. Но той ме доведе при този кораб. Очевидно той се нуждаеше от ремонт, а това много ми помогна. Промъкнах се на борда заедно с работниците и се скрих. Знаех, че в крайна сметка Броуган ще се появи.
— Мислех, че единственото, което искаш, са пари. Не убийство. — Сам бързо се огледа наоколо за някакво оръжие, което би могла да използва.
— Наградата за главата на капитан Никълъс Броуган е добра — жив или мъртъв. И след всичко, което той ми причини реших, че ще е по-добре, ако е мъртъв. Смятам да направя това, което трябваше да направя в кръчмата. — Той се усмихна. — Доста подходящо, не мислиш ли? Едно хубаво погребение в морето за най-известния английски пират. Мисля, че ще оставя африканеца жив, за да потвърди самоличността на капитана си.