— Не! — успя най-после да извика тя, опитвайки се да измъкне ръката си от неговата.
Той я стисна по-здраво и я дръпна, като не й остави друг избор, освен да продължи да се движи.
— Спри! — отново се обади тя, отчаяно опитвайки се да се отскубне. Задъхваше се, опитваше се да измисли някакъв начин да му повлияе. Някакъв начин да махнат веригата и да се махне от него. — Т-трябва да отидем в някой град…
— Всеки град в околността ще е пълен със стражари, преди още да се е мръкнало.
Той продължи да върви, стиснал здраво ръката й.
— Но аз н-не мисля…
— Не давам пет пари за това, което мислиш. — Той продължи да я дърпа.
— Е, аз пък не давам пет пари за това, което казваш! Няма да дойда с теб в Канък Чейс! — Тя внезапно спря като закована.
Веригата се изпъна, дръпна го и той падна напред. Рязкото движение повлия и на нея и тя полетя назад с писък.
Чу го как изстена от болка. Тя продължаваше да лежи, опитвайки се да си поеме въздух. Той се надигна пръв, коленичи, изпсува и я изгледа страшно.
Тя се опита да се претърколи, но той беше по-бърз. Хвърли се към нея и я блъсна обратно на земята.
Тя изпищя, опитвайки се да го отблъсне, но тежестта на тялото му не й позволяваше да помръдне. Обзе я неописуем ужас. В главата й проблеснаха стари спомени.
Насилие.
Домът й… глутницата бандити, нахлуващи вътре… прислужниците, които молят за милост… Мамо, татко, къде сте… Мъжете се смеят жестоко и разкъсват дрехите на момичетата… Нахвърлят се върху тях като побеснели животни, а после писъците, о, Господи, писъците на момичетата…
Гласът й се възвърна, но тя само успя да изкрещи панически.
— Не! — започна да го удря с юмруци, бореше се с всичката сила, която притежаваше. Никога нямаше да позволи на мъж да й причини това. Никога, никога, никога. — Махни се от мен! Мах…
— Млъквай! — Той сграбчи китките й и ги притисна към земята от двете страни на главата й. Задъхваше се, очите му пронизваха нейните. — Млъкни и престани да създаваш неприятности, по дяволите…
— Пусни ме! — Господ да й е на помощ, досега не бе и предполагала, че той й готви съдба, по-лоша и от смъртта. И не можеше да избяга. Така, както я беше заклещил, тя не можеше дори да го ритне, както направи снощи със Суинтън. — Не ме докосвай! Махни ръцете си от мен! Ако само ме докоснеш, ще те убия! Кълна се!
Той се втренчи в нея. Изненадата измести гнева от лицето му.
Постепенно разбра от какво се страхува тя и поотпусна малко хватката си.
— Не се притеснявай, ангелче. — Подигравателна усмивка изкриви устните му. — Нямам такова намерение. Нима забрави, че видях какво се случи на последния мъж, който опита да… се сприятели с теб.
Тя премига объркана. Нима се страхуваше от нея? Или се шегуваше?
Продължи да се бори.
— Ще те пусна — продължи той — веднага щом се успокоиш и се вслушаш в гласа на разума.
Въпреки раненото си рамо, той успяваше да я удържи. С лекота. Досега не беше си давана сметка колко силен е всъщност. А както изглежда, в момента използваше само част от силата си. Ако искаше да я…
Но колкото и да беше странно, веднага щом спря да се дърпа, той отпусна ръцете й. Всъщност, въпреки че я беше лишил от възможността да се движи, въпреки че очевидно беше много ядосан, той не й бе причинил болка. И не се беше опитал да я изнасили. Все още.
Тя си пое дълбоко въздух и се опита да прогони ужасяващите спомени в онова тъмно ъгълче на съзнанието й, което никога не напускаха. Беше виждала пламъчето на похотта в очите на достатъчно мъже, за да може да го разпознае… но в неговите очи не видя нищо подобно.
— Така е по-добре — каза тихо той, когато тя се отпусна. — А сега, ваше благородие, искам да ме изслушаш и да ме слушаш добре, защото нямам намерение да повтарям…
— Н-не ме интересува какво имаш да ми казваш.
— Е, това е доста лошо. Защото ние двамата с теб сме оковани заедно. — Той се намръщи. — Това не ти харесва, на мен също, но е факт. Така че, докато не намеря начин да махна тази проклета верига, ще ходиш там, където аз кажа, и ще правиш това, което аз кажа, и ще…
— Не се подчинявам на ничии заповеди, освен на моите собствени.
Това изявление учуди и нея не по-малко, отколкото него. Но не можа да се въздържи. Въпреки че гласът й трепереше толкова силно, колкото и тялото, тя имаше точно това предвид.
— Но сега ще го направиш. Защото, ако опиташ с още някой номер като този, някой от двамата ще се окаже със счупен крак или глава…
— Ще ходя само там, където поискам, и ще правя само това, което поискам, и няма да ти позволя да ми заповядваш. — Тя веднага разбра колко глупаво звучат думите й. Те бяха оковани заедно, не беше възможно да претендира за никаква независимост. Гневът й избухна: — Не съм те молила да ме включваш в налудничавото си бягство! Аз си имах достатъчно добър план.