Но с каквато и цел да е била строена, малката сграда, изглежда, беше изоставена от години. Гората почти я беше превзела. Покривът и стените й бяха обрасли с бръшлян, а гъстата трева наоколо бе висока почти две стъпки — дори пред вратата.
Но може би това впечатление бе създадено нарочно. Никълъс имаше смътното усещане, че замаскирващите я дървета от двете страни са повалени от човешка ръка, а не от природата.
От ръката на човек, който иска да се скрие.
Никълъс зареди пистолета и се обърна към спътничката си. Тя трепереше, но стисна зъби и кимна, давайки му знак да продължи.
Момичето беше смело, трябваше да й го признае. Може и да беше упорита, досадна аристократка, но наистина беше смела.
Той се изправи, прескочи падналото дърво и я поведе към вратата. Бързо. Крадешком. Изненадай противника и ще намалиш броя на жертвите.
Всичко това му беше толкова познато.
Стигнаха до вратата. Той повдигна резето. Пантите изскърцаха, той влезе вътре и примига в полумрака. Пистолетът описа една дъга.
Чу се крясък на някакво животно Нещо се стрелна от единия ъгъл.
— Вълк! — изпищя момичето и се прилепи към вратата, когато малкото същество профуча покрай нея.
Никълъс се ухили и спусна предпазителя на пистолета доволен, че току-що бяха прогонили единствения обитател на колибата.
— Това, мис Делафийлд, беше катерица.
Тя се отдръпна от стената. На бледата светлина, която влизаше от вратата и прозорците, можеше да се види, че на бузите й избиха две червени петна.
— Това не беше катерица — настоя тя и изтупа праха от роклята си.
— Добре тогава, вълк беше. — Той огледа колибата и не можа да сдържи усмивката си. — Най-малкият вълк в историята на Англия.
Тя измърмори нещо доста неподходящо за дама и промени темата:
— Тук е доста по-широко, отколкото изглежда отвън.
Никълъс отново затъкна пистолета в пояса си и кимна.
Независимо дали е бил дървар или благородник, предишният собственик бе оборудват колибата с всички удобства, въпреки че хубавите мебели бяха покрити с прах, паяжини и листа, които вятърът бе вкарат през счупените прозорци.
В единия ъгъл имаше маса и столове, а над тях — лавица с тенджери, чайник и други прибори. Почти цялата съседна стена бе заета от зидано огнище, до което бяха подпрени три въдици, а по пода до тях се търкаляха плетени кошници за риба.
Най-хубавото от всичко обаче беше леглото от другата страна на огнището, върху което имаше дебел сламеник и проядени от молци одеяла. Дори един изискан дамски будоар в центъра на Лондон не би бил по-приятна гледка за двамата в момента.
Устоявайки на изкушението да се хвърли на леглото и да заспи, Никълъс съсредоточи вниманието си върху шкафа на стената до вратата. Беше заключен.
— Чудя се какво ли е било толкова ценно, че е трябвало да бъде заключено — промълви той и тръгна към него. Момичето го последва.
— Бих могла… — Тя кихна и махна с ръка, за да пропъди облака прах, който ги обгърна. — Бих могла да се опитам да го отворя.
— Добре. — Никълъс се ухили — И с какво ще го направиш? С магическата си игла? — Той блъсна вратата на шкафа и също се закашля от праха Въпреки че ключалката беше стара, не поддаде. — Проклятие.
Спътницата му се загледа в тъмния ъгъл до шкафа.
— Храна! — възкликна тя и се наведе надолу. Никълъс усети дръпването на веригата и я последва.
Очите му вече бяха свикнали с тъмнината и той забеляза няколко лавици в ъгъла, върху които бяха наредени еднакви по големина прашни буркани. Тя сграбчи един.
— О. Боже, моля те, нека да е нещо за ядене! Бурканът съдържаше някаква гъста течност. Тя задърпа капачката.
— Почакай, ваше благородие — обади се той предупредително. — Не знаем какво, по дяволите, има вътре…
— Не ме интересува, стига да става за ядене. — Червата й шумно изкъркориха. Опитвайки се да отвори буркана, тя му хвърли обвинителен поглед — Ти снощи получи вечеря в затвора, нали? Която не благоволи да споделиш с мен.
Той се усмихна, като си спомни как я дразнеше снощи, облизвайки пръстите си. Взе буркана от ръцете й, разви капачката и подуши.
Тя също долови аромата и възкликна въодушевено:
— Мед! Това сигурно е било колибата на някой пчелар. Той тъкмо щеше да сложи отново капачката, когато тя бръкна с два пръста в буркана и после ги пъхна в устата си. Засмука ги и въздъхна, притворила клепки.