Усещаше го как я наблюдава в тъмното. Усещаше как студеният му поглед обхожда раменете й, гърба й. Или просто си въобразяваше? Може би беше заспал.
От момента, в който легна до него, той не беше помръдвал. А това беше преди повече от половин час.
Поне й се струваше, че е минал половин час. Или пък са били само няколко минути? Чуваше дишането му, неравно като нейното.
Той помръдна и тя чу как леглото изскърца. Чу и тихото шумолене на дрехите му. Усещаше топлината на тялото му. И мириса му — мускусно ухание, примесено с дъх на свежест. Той също бе използвал дъждовната вода във варела.
По дяволите този мъж! Тя затвори очи и се опита да го изхвърли от съзнанието си. Опита се да спре да трепери. Как така успяваше да й играе по нервите, без дори да говори?
Проклинаше го, че не й дава да заспи. След всичко, което й се случи днес — пътуването под палещото слънце, падането по хълма, изстрелите и бягството с този луд, окован към глезена й — би трябвало отдавна да е заспала от изтощение. Всяка кост, всеки мускул, всяка натъртена частица от тялото й плачеха за почивка.
Каза си, че няма никаква причина да се чувства напрегната. Той дори не се бе опитал да я докосне.
Но все пак пръстите й инстинктивно стискаха ножа. Беше успяла да го извади тихо от джоба на роклята си, преди да легне. Той поне й даваше малко сигурност.
Но не можеше да се отпусне. В главата й се въртяха какви ли не мисли.
Мисли, в които главният герой беше непредсказуемият й спътник.
Но той не би могъл да я заплашва в момента, нали? Беше натъртен, ранен, изтощен от загубата на кръв и от дългия преход. Едва ли можеше да… да…
Тя отново отвори очи. Повдигаше й се. Главата й се въртеше. Може би се дължеше на огромното количество мед, което погълна, но не й се вярваше, че е така.
Просто никога не беше спала в едно легло с мъж. Никога.
И ако не беше веригата, сега също нямаше да спи. Беше много къса, за да й позволи да легне на пода. Беше опитала. После предложи да навият одеялото и да го поставят между тях, но той отново й се беше присмял. Негодник.
Взираше се в тъмнината. Знаеше, че е смешно да мисли, че едно одеяло може да опази честта й. Ако той искаше да се възползва, нищо не можеше да го спре.
Тя стисна ножа още по-силно, когато спомените отново излязоха от онова тъмно ъгълче на паметта й. Тя бе видяла какво правят мъжете с жените.
Гърлото й се сви. Задушаваше се. Вкопчи пръстите си в дървената табла на леглото, опитвайки се да прогони от съзнанието си сцените, изпълнени с кръв и насилие. Но те само станаха по-ярки. Престъпниците се задъхваха, ръмжаха от удоволствие, докато се движеха върху безпомощните слугини. Отново и отново Момичета се борят, крещят… крещят.
Писъците им отекваха в мозъка й.
В съзнанието й се появи и друг зловещ спомен. За едно място, където се беше чувствата сигурна. За една нощ, в която резето на вратата й се оказа недостатъчно, за да спре чичо Прескот, който почти…
Не. Тя заби нокти в дланта си. Опита се да забрави, да прогони страха. Чичо Прескот беше в Лондон. Никога нямаше да го допусне толкова близо до себе си, че да я нарани отново. Никога нямаше да допусне който и да е мъж близо до себе си.
Само ако този негодник се опита да я докосне, тя щеше да се бори до последния си дъх.
Вече не беше наивно шестнайсетгодишно момиче. Беше пораснала, помъдряла и знаеше цялата истина за мъжете и тяхната похот. Бе въоръжена с нож и с всичките трикове, които бе научила през шестгодишния си живот на улицата. Можеше да се защитава.
Постепенно дишането й започнала се нормализира, когато старите спомени и страхът, който предизвикваха, започнаха да избледняват.
Тя затвори очи за кой ли път и се опита да прогони тревожните мисли, опита се да намери съня, от който толкова отчаяно се нуждаеше. Но в колибата беше горещо и задушно. През покритите с одеяла прозорци не проникваше дори лек полъх.
Когато вече се бе отчаяла, че тази нощ няма да заспи, чу тих звук зад гърба си.
Хъркане.
Най-после! Обектът на всичкия й страх и притеснения най-после беше заспал. Вече и тя можеше да се отпусне.
Но продължаваше да го усеща. Той беше твърде близо. По дяволите, когато се събуди тази сутрин, въобще не беше и предполагала, че вечерта ще се озове в едно легло с мъж!
Един мъж, чието име дори не знаеше. Един мургав непознат, чиито студени очи явно бяха видели много, и чиито ръце убиваха твърде лесно.
Тя потрепери въпреки жегата. Колкото по-скоро се отърве от него, толкова по-добре. Щяха да намерят някакъв начин да махнат тази верига Трябваше да намерят начин. И тогава тя щеше да се върне в апартамента си в Мърсисайд, да вземе скритите си пари и да напусне страната.