Но въпреки това той можеше да бъде и нежен. И състрадателен.
Към нея.
Чакаше за отговор. Щеше ли да му позволи интимност, която не беше позволявала на друг мъж?
Тя си пое дълбоко въздух, затвори очи. Не можеше да понася пламенния му поглед и собствената си несигурност. Не биваше да се страхува, че той може да загуби контрол над непредсказуемата си мъжка похот — той винаги досега беше успявал да се контролира За всичко.
Това, което я тревожеше, беше нейната собствена реакция.
— Ник — прошепна тя. — Аз… аз не бях съвсем искрена.
— Не мога да повярвам. — Той не й се подиграваше, гласът му беше сериозен.
— Вярно е. — Тя отвори очи и преглътна. — Когато казах, че малко се страхувам от теб. Аз, аз не се страхувам точно от теб. — Това признание заля бузите й с червенина. — Страхувам се от себе си.
Той се усмихна така, сякаш я разбира.
— От какво се страхуваш, Саманта?
— Ами, когато ме целуна, аз се почувствах толкова… — Тя се опитваше да намери думи за това, което беше усетила, споменът я караше да се притеснява.
— Сякаш ти е топло и студено едновременно? — промърмори той и я целуна отново, този път съвсем леко. — Жадна и гладна едновременно? — Той я целуна за трети път.
— Да. — Думата прозвуча почти като въздишка и тя притвори клепки, защото отново изпита онова почти замайващо чувство. — Като някакво потрепване в корема ми. И… — Друга целувка прекъсна обяснението й. — … някаква странна болка в гърлото ми.
— И имаш чувството, че се топиш? — Ръката му се премести по-надолу, докосна корема й. Пръстите му я изгаряха — Тук?
Очите й се отвориха широко.
— Да. — Тя се задъхваше, усещаше как нещо могъщо се надига в нея там, където я докосваше.
— Това е само една част от удоволствието, ангелче. — Той целуна леко косата й. — Част от всеки мъж и всяка жена, част от теб. И мен.
Дълбокият му дрезгав глас я накара да потрепери. Погледна го, имаше чувството, че го вижда за първи път. Забеляза неща, които никога преди не беше виждала — начинът, по който брадата му подчертаваше високите му скули, дълбоките бръчки в ъглите на очите му, един малък белег на слепоочието му и този упорит кичур, който винаги падаше на челото му.
И очите му. Те се взираха в нейните. Тя се опита да намери някакъв намек за измама в изумрудените им дълбини, но не откри нищо.
— Искаш да кажеш, че ти изпитваш същото?
— Да — дрезгаво отговори той.
Тя го изгледа подозрително, почти й беше невъзможно да му повярва. Във вира, в прегръдката му, тя беше на крачка от загубата на контрол… а той изглеждаше съвсем нормално.
— Когато си близо до мен — обясни той, когато тя не каза нищо, — когато ме докосваш… особено по начина, по който ме докосваше в пещерата.
— Т-това беше само за да те стопля.
— Но изглежда ти харесваше — подразни я той.
Тя сведе поглед, ужасена.
— Всичко е наред, ангелче. — Той отново хвана брадичката й и вдигна главата й. — Няма нищо лошо в това да ни харесва да се докосваме.
— А-аз не… аз… — Самата тя знаеше, че щеше да излъже.
— Мислиш, че не би трябвало да ти харесва?
Това ли беше причината? В продължение на шест години тя бе живяла по собствените си правила, като правеше това, което иска. След толкова време, прекарано в самота, тя беше свикнала сама да се разпорежда с живота си, със съдбата си, с чувствата си. Беше й харесало да се самоконтролира.
Но сега този самоконтрол го нямаше, тя не можеше да се познае. Ник вече не беше непознат, сега тя беше непозната за самата себе си.
Дори страхът й, безпокойството й, вниманието й, всичко това, което досега беше неразделна част от нея, липсваше.
Имаше чувството, че е изгубила земята под краката си, че пада, че се препъва през непрогледна нощ.
И единственото стабилно нещо наоколо беше… той.
— Ник, не знам. Това е… това е толкова…
— Ново. Всичко е съвсем ново за теб, ангелче. Но е съвсем естествено, това е част от теб. Ти си създадена, за да му се наслаждаваш, точно както се наслаждаваш на лунната светлина и на вятъра. — Той се усмихна. — А може би повече. — Той се наведе и потри бузата си в нейната, наболата му брада я накара да потрепери. — Нека ти покажа.
Тя издаде някакъв звук, който не можеше да се определи нито като да, нито като не.
— Няма да правим нищо, което те плаши — увери я той. — Ако искаш да спра, кажи ми и аз ще спра. Ако искаш да продължа… — Той докосна устните й със своите. — Кажи ми и аз ще продължа.