Беше се изгубила в дълбочината на чувствата си, сетивата й бяха толкова объркани, че не усети кога той отново я положи на тревата и ръката му се отдръпна.
Докато не усети горещите му пръсти на бедрото си.
Дъхът й спря. Тя потрепери под него, чак сега разбра каква интимност иска да сподели той с нея. Ръката му се плъзна надолу в нежна милувка, търсеше ръба на роклята й. Намери го.
А после тихият шум от смачкана коприна, която се плъзгаше нагоре, оголваше прасеца й, коляното й, бедрото й.
— Саманта? — прошепна той. Гласът му беше странен, дрезгав.
Тя отвори очи, не разбираше въпроса му, докато не осъзна, че краката й са здраво стиснати.
— Искаш ли да продължа? — Той се задъхваше.
За момент тя не намери сили да отговори. Беше поразена от напрежението, което усещаше у него — стегнатите мускули на ръката му зад гърба й, потта по гърдите му.
— Да. — Без да може да се сдържа, тя протегна ръка и погали лицето му. — О, да!
Той потрепери, наистина потрепери от лекия допир на пръстите й.
— Саманта, моля те! — Той сподави едно проклятие. — Недей.
— Не искаш да те докосвам?
— Не, не е това… — Той премести пръстите й по-надолу, по изпъкналите жили на врата си. — О, Господи!
— Харесва ми да те докосвам.
— Но този път е само за теб, ангелче. — Той сграбчи ръката й и отново я притисна към земята — Можеш… — Дишаше толкова тежко, сякаш изпитваше болка. — Можеш да ме докосваш по-късно.
Той не й даде възможност да спори, като затвори устата й с още една дълбока целувка. После усети ръката му на хълбока си — продължаваше да смъква роклята.
Тя не изпитваше страх, не изпитваше колебание. С лекота пръстите му свалиха роклята й, нежността му свали всички защитни прегради пред сърцето й. Тя му вярваше. Беше в безопасност с него.
Безопасност.
В този момент тя осъзна каква глупачка е била, като е смятала, че да си в безопасност, означава да си сам. А всъщност се е нуждаела от съвсем друго: да споделя, да вярва, да прегръща и да бъде прегръщана. Това чувство… което изпитваше в ръцете на този мъж.
Тя отвори устни и прие езика му. Заливаше я гореща вълна, която проникваше в сърцето й, в ума й, в тялото й. Изпитваше чувството, че е създадена от топящ се мед. Пръстите му се движеха по бедрото й, докато търпеливо чакаше тя да реши.
И с тих, дълбок звук тя се отпусна, разтвори бедрата си. Вече не изпитваше необходимост да крие тайните си от него.
Той отдели устата си от нейната и прошепна в ухото й:
— Да… О, да. — Прокара пръстите си по вътрешната страна на бедрото й. — Отвори ги за мен, скъпа… точно така.
Буря от чувства я заля, когато той потърси и намери най-женствения център на тялото й и го докосна толкова нежно, толкова леко. Сякаш я удари гръм. Сякаш докосването му я изпълваше с такава топлина, светлина и живот, че от тялото й потече огън.
Тя извика името му, бедрата й се надигнаха. Някакво ново, почти диво желание се надигаше в нея. Той внимателно погали мекия триъгълник, пръстите му разтвориха меките устни, които скриваха женствеността й и откриха топлия мед, който извираше от там.
— О, скъпа…
Тя вече се гърчеше под него. Не можеше да издържа повече, но тогава той намери една малка пъпка и леко я погали с пръсти. Пулсираща вълна от удоволствие разтресе цялото й тяло.
Той галеше тази подута, чувствителна част от тялото й, отново и отново, докато тя си помисли, че ще полудее. Желанието, напрежението бяха толкова силни, че тя имаше чувството, че ще се пръсне на парчета, но не я беше грижа. Това беше диво, всепоглъщащо желание. Но колкото повече то се засилваше, толкова по-леко той докосваше тази нежна пъпка, докато бурята от възбуда и копнеж в нея стана непоносима. Искаше, искаше…
Устните му отново се сляха с нейните, движението на езика му наподобяваше това на пръстите му в копринената й сърцевина. Тя изстена, потрепери от изненада и удоволствие. Напрежението растеше, все по-бързо и по-бързо. Пръстът му се движеше върху подутата пъпка и тя изведнъж се издигна над земята. По-високо.
Цялото й тяло се сгърчи конвулсивно и от гърлото й се изтръгна вик на облекчение. Тя трепереше, падаше от небесата през дъжд от огън, тялото й се разкъсваше от удоволствието. В същия момент слънцето надникна през дърветата.
Първата светлина на утрото я окъпа и тя се понесе надолу… надолу през облаците, съвсем изтощена, но по-жива от всякога. Чувстваше се волна като вятъра.
Дойде на себе си чак когато усети слънчевата топлина върху лицето си. Не знаеше колко време е лежала трепереща в прегръдката му. Отвори очи, премига, като очакваше все още да лети в облаците с ангелите.