С тихи проклятия на уста, тя се втурна към ъгъла където криеше парите си. Трябваше да изчезне оттук, и то бързо.
Избута скрина и бръкна в дупката в стената, където трябваше да бъде кутията с парите й. Прехапа устни в усилието да я намери в тъмнината. Тук ли беше? Дали са я намерили?
Пръстите й докоснаха ореховата кутия за скъпоценности. Отвори я бързо. Парите й бяха тук.
С въздишка на облекчение тя я затвори и се обърна към вратата.
И само със секунда закъснение забеляза движението зад гърба си.
Чу стъпки, после щракването на пистолет и една силна мъжка ръка я сграбчи изотзад, за да затисне устата й, да спре писъка й.
Кутията се изплъзна от безчувствените й пръсти и падна на пода, когато другата ръка на мъжа я обгърна през кръста.
— Добър вечер, мила моя племеннице — прозвуча един познат глас в ухото й и в същия момент тя усети как пистолетът се забива в ребрата й. — Толкова ми е приятно да те видя отново.
Обзе я неописуем ужас. Най-страшните й сънища оживяваха. Чичо й я беше открил. Стаята се завъртя пред очите й.
Не! Тя започна да се бори, да рита с всички сили, за да се освободи от хватката му.
— По-кротко, по-кротко, Саманта. Не си създавай неприятности. — Никак не му беше трудно да я удържа. Премести пистолета и тя усети студения метал върху гърлото си. — Ще е по-добре за теб, ако не се противиш.
Тя се вцепени и стисна очи. Господи, моля те, помогни ми. Това беше невъзможно. Как е могъл да я открие?
— Трябва да ти кажа, че съм изненадан, че още си жива — прошепна той с оня глас, който я преследваше в сънищата й. — И доволен. Дори не ми струваше кой знае колко. Хората от този беден градец бяха нетърпеливи да продадат информация за местонахождението ти за няколко монети. Сигурен съм, че си заслужаваш всеки шилинг. — Той започна да мачка гърдите й. — Имаме толкова много да наваксваме.
За момент паниката я заслепи, тя не можеше да помръдне. Сетивата й бяха притъпени от ужас. Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Не, не, не!
— Но не сега и не тук, за нещастие. — Той поотслаби хватката си, но само докато натъпка един парцал в устата й и го завърза на тила й. — Както можеш да видиш от останките в стаята си, стражарите много се стараят да те върнат на правосъдието. Могат да се върнат всеки момент, а аз не искам да те обесят, скъпа моя. — Той дръпна ръцете й зад гърба й и ги завърза здраво с въже. — Има едно прекрасно местенце в Лондон, което те очаква. Един малък апартамент, в който ще ми бъдеш на разположение всеки път, когато пожелая. — Той се разсмя. Звукът беше неприятен. — Ще имаме достатъчно време да се опознаем отново в свободното ми време. Години.
Сякаш в ушите й бучеше водопад. Тя се давеше. Беше безпомощна.
О, Господи, моля те. Ник, помогни ми!
— Стражарите могат да прекарат следващите няколко седмици в търсене, но никога няма да те открият, скъпа моя. Никой повече няма да те види. А сега, да тръгваме! — Той я блъсна пред себе си към вратата. — Не можем да губим повече време.
— Никъде няма да я водите, ваша чест.
Сам замръзна на мястото си и се втренчи изненадана в тъмния силует, който изпълваше вратата.
— Кой си ти? — попита чичо Прескот войнствено.
— Загрижен наблюдател. — Мъжът влезе вътре и затвори вратата зад себе си.
Сам не познаваше гласа, нито пък можеше да го разгледа добре на лунната светлина. Спасителят й беше висок, строен млад мъж с тъмна коса, облечен с черно палто и бричове. Никога преди не го беше виждала.
И имаше пистолет.
Само след секунда тя осъзна, шокирана, че десният ръкав на палтото му виси празен. Този човек имаше само една ръка.
— Виж какво — озъби се чичо Прескот, — аз ръководя това разследване. Ако си някой от стражарите…
— Грешно предположение.
— Имаш ли представа кой съм аз?
— О, знам прекрасно кой сте. — Младият мъж се разсмя. — Пише го във всеки вестник.
— Тогава знаеш, че мога да те арестувам за това, че ме заплашваш с оръжие. Нападението над съдия е сериозно престъпление. Съветвам те да си тръгнеш, преди да съм извикал стражарите.
— Никого няма да извикате. Това ще провали плановете ви. И така, страхувам се, че не мога да ви позволя да отведете дамата. Отдръпнете се, мис Делафийлд.
Тя понечи да го направи.
— Стой тук, Саманта — извика чичо Прескот и насочи пистолета към нея. — Няма да ми хареса да повредя един от прекрасните ти крака, но знаеш, че ще го направя.
Сам остана на мястото си, хваната в капана на двата пистолета.
Непознатият се приближи безстрашно към чичо Прескот. Сега тя го виждаше доста по-добре. Имаше сини очи и ъгловати черти. И очевидно не беше много по-възрастен от нея.