— Не искам да проявявам неблагоразумие — каза той спокойно, — но трябва да задам няколко въпроса на дамата. А не мога да го направя, ако я заведете в Лондон.
Само един изстрел и това място ще се напълни с представители на закона.
Непознатият внимателно пъхна пистолета отзад в пояса си.
— Можем да го направим и тихо, ако така предпочитате. — В ръката му проблесна острието на нож.
Очите на чичо Прескот се изпълниха с ужас.
— Нима мислиш, че се страхувам от един сакат? — озъби се той.
Един мускул затрепери на загорялата от слънцето буза на непознатия.
— Мисля, че би било много глупаво от ваша страна да ме подценявате — отвърна той равно.
Чичо Прескот се изсмя — един познат, жесток звук, който накара Саманта да потрепери.
Младият мъж присви очи и гласът му стана по-суров:
— Давам ви право на избор. Можете да си тръгнете веднага и да живеете, или да останете и да умрете. Кое ще предпочетете?
Чичо Прескот размисли. След миг започна бавно да сваля пистолета си.
Но изведнъж атакува, използвайки оръжието като палка.
Непознатият се отдръпна с изненадваща лекота. После бързо ритна ръката на чичо Прескот и изби пистолета от нея. Сам ужасена гледаше как чичо й отново се втурна напред и двамата мъже се вкопчиха в битка за ножа.
Борбата продължаваше вече една минута. Чичо Прескот явно беше по-силен. Притисна ножа към гърлото на младия мъж. Но тогава непознатият използва силата и опита си и започна да рита, да блъска, да се опитва да се освободи.
Борбата им завърши толкова неочаквано, колкото започна. С бърз, страничен удар на ножа непознатият разпори гърлото на чичо Прескот.
Той падна на колене, очите му отчаяно се взираха в нея. Протегна едната си ръка, сякаш я молеше за помощ. Само след секунда се строполи напред, хъркайки. Давеше се в собствената си кръв.
Сам започна да отстъпва назад, спъна с в нещо и падна на пода. Остана да лежи там смаяна, вцепенена от шока.
Гледайки към непознатия, който се беше надвесил над мъртвото тяло на чичо й, тя не знаеше дали да изпитва благодарност… или още по-голям ужас.
Мъжът ритна Прескот и го обърна по гръб. Взря се за миг в безжизнените му очи и на Сам й се стори, че върху лицето му се изписа разкаяние. Само за момент. После коленичи, извади ножа и се приближи към нея.
Тя се опита да се дръпне назад, но така, както бяха завързани ръцете й, беше съвсем безпомощна.
Усмивката му беше зловеща.
— Мис Делафийлд, няма как да избягате. И не си правете труда да ми благодарите. Не съм тук, за да се правя на кавалер. Не давам пукната пара за вас, нито пък за дебелия ви чичо, нито за когото и да е друг, който се прави на невинен: — Той се наведе, остави ножа на земята и отвори кутията; която тя беше изтървала. — Той не беше нищо повече от една корумпирана отрепка, а според това, което пише във вестниците, вие не сте нищо повече от една крадла. — Той започна да брои парите. — Интересуват ме преди всичко парите.
Тя се взря в него объркана, трепереща. Какъв беше той — ловец на награди? Или обикновен крадец?
Той вдигна ножа и кутията, изправи се и ги пъхна в джоба на протритото си палто.
— Съжалявам, че нямах възможност да се представя както подобава. Казвам се Фостър. Колтън Фостър. Но това не е важно. Тук съм, за да получа една информация.
Той отново извади ножа и го размаха на нивото на очите й. По него все още личеше кръвта на чичо й.
— Няма да крещиш за помощ, нали? — попита той хладно. — Защото също като мен не искаш тук да нахлуят дузина стражари. Съгласна си, нали? Просто кимни.
Тя кимна.
— Много добре.
Той се наведе още. Тя стисна очи, когато усети студената стомана на ножа до кожата си.
Но това трая само секунда. Той преряза парцала, с който беше завързана устата й.
Но остави ръцете й вързани. Раменете й вече бяха изтръпнали. Тя изплю власинките, останали от парцала, и се опита да проговори.
— К-кой… какво?…
— Да не губим време, мис Делафийлд. Имам само няколко часа на разположение. Само за да ускорим нещата, нека ви кажа някои неща. — Той издърпа един стол и седна пред нея. — Статиите във вестниците привлякоха вниманието ми…
— Какви статии? Какво…
Острието на ножа докосна брадичката й.
— Моля ви, не ме прекъсвайте. Не ми губете времето, като се правите на невинна. Както вече ви казах, бързам. — Той дръпна ножа, но си играеше с него само на сантиметри от лицето й.
Сам го гледаше мълчаливо.
— Така е по-добре — каза той. — И така, след като видях статиите във вестниците, потърсих чичо ви, проследих го, след като напусна Лондон, като мислех, че той ще ме отведе право при вас. Надявах се, че ще открия отговорите на въпросите си, прикрепени към глезена ви… но изглежда че вие и престъпния ви спътник вече сте се разделили.