Сам мислеше за името, което той току-що спомена.
— К-какво… какво казахте?
— Имам нужда от нов план. — Той отново започна да крачи из стаята. — Броуган ще си плати за тази измама. Мисли си, че ме е надхитрил, така ли? Копеле. Ще му взема парите и ще го предам, за да получа наградата за главата му.
— Никълъс Броуган? — Тя зяпна Фостър в недоумение. Легендарният Никълъс Броуган беше пират. Един от най-безмилостните английски пирати. От ранга на Хенри Морган, Капитан Кид, Черната брада.
Тя започна да клати глава, отначало бавно, а после по-бързо. Това беше лудост. Смешна странна, ужасна грешка. Фостър отново се обърна към нея.
— Не ми казвайте, че не знаете. Бяхте прикована към него почти две седмици, ден и нощ, и не знаете?
— Не знам какво? — извика тя отчаяно. — Мисля, че сте ненормален! Името на човека, прикован към мен беше Ник Джеймс.
— Престанете да лъжете. Колко хора е довел със себе си? — Той извади пистолета си и го насочи към нея. — Какъв е планът му?
— Нямам представа за какво говорите!
Той запристъпва към нея с гневно изражение. За момент тя си помисли, че наистина ще я застреля.
Но тъй като тя не трепна, той отстъпи крачка назад, свали пистолета. Гледаше я учудено.
— Наистина не знаете, нали? — Той се изсмя. — След всичките тези години старият негодник сигурно се е научил да пази тайните си.
— Името му — твърдоглаво настояваше тя — е Ник Джеймс.
— Разбира се, че е. Защо не. Съвсем обикновено, безинтересно име. И без съмнение, точно затова го е избрал. — Той се наведе към нея, лицето му почти се допря до нейното. — Нека ви кажа с кого точно сте прекарвали времето си, лейди. Истинското име на мъжа, който е оставил тези синини на врата ви, е Никълъс Броуган. Като капитан Никълъс Броуган.
Саманта го гледаше ужасена, с отворена уста.
— Лъжете!
— Защо да ви лъжа? Мислите ли, че лъжа за дамгата? Мога дори да ви кажа къде точно се намира в момента. В Йорк.
Тя спря да диша. Всичко съвпадаше. Някой, когото е по-добре да не познаваш. О, мили Боже!
И следите от камшика по гърба му, начинът, по който намираше пътя си по звездите — беше познала, че е моряк. Дори че е бил капитан.
Нищо чудно, че не искаше да й каже истината за миналото си!
Стаята се завъртя пред очите й. В главата й изплуваха историите, които се разказваха за Никълъс Броуган. Казваха, че е алчен. Че би потопил всеки кораб, без да мисли за хората на него.
Беше мислила, че Ник е опасен, но въобще не бе разбрала колко опасен е всъщност.
И ето този млад Колтън Фостър, стои пред нея и й казва, че Ник — Никълъс — е отговорен за загубата на ръката му.
Това ли беше мъжът, в който се влюби? Един безжалостен убиец? Това ли беше човекът, на когото подари сърцето си, тялото, душата си?
Тя поклати глава.
— Не! Не, това не е вярно. Не може да бъде вярно. Никълъс Броуган е умрял отдавна. Потъна заедно с кораба си. Имаше голямо празненство, когато това се случи. Аз… аз бях в Лондон тогава. Имаше процесия, парад на победата…
— Да, той успя да заблуди всички. Почти всички — добави гневно Фостър. — Що се отнася до Адмиралтейството, те не можеха да претърсят останките на кораба за трупа му, нали? Но искаха хората да повярват, че са си свършили работата, че са премахнали последната опасност за моретата. — Фостър издърпа ножа си от стола и отново седна. — Истината е, че той е жив и здрав. И че много лесно успява да заблуди хората.
Истината в тези думи я порази като силна експлозия. Тя се олюля напред. Имаше чувството, че току-що сърцето й е било изтръгнато от гърдите. Била е такава глупачка! Напълно я беше заблудил. И тя му беше повярвала, беше паднат право в ръцете му, бе приела всичките му лъжи.
Беше го обикнала.
— Той и аз сме стари… познайници — продължи Фостър, без да обръща внимание на болката й. — И имахме споразумение. Бизнес споразумение. Но очевидно той реши да промени правилата. — Той се пресегна, сграбчи брадичката й и я вдигна нагоре. — Но ако той може да променя правилата аз също мога. Измислих нов план, мис Делафийлд. Има един пакет, който трябва да прибера и мисля, че ще изпратя един куриер да ми го донесе. Някой, който може да бъде пожертван.
Тя го зяпна, после тръсна глава, за да освободи брадичката си.
— Не очаквате, че аз ще…