Купи двайсет и шест храста хризантеми. Достави му истинско удоволствие да ги засади. Точно както очакваше, Емили се прибра в пет. Махна му на слизане от колата, но побърза да си влезе.
Забеляза колко уморена и напрегната изглежда. По негова преценка тя не смяташе да излиза повече щеше да вечеря вкъщи. Поне той се надяваше да постъпи така. Но в шест и двайсет я чу да пали колата. Застана до прозореца точно навреме, за да види как се изнизва на заден ход от алеята. Зърна копринената блуза, перлите и големите обици, които си беше сложила.
„Много се е издокарала“, помисли си той горчиво. „Вероятно ще се срещне с приятели за вечеря.“ Усети как гневът му нараства. „Не разрешавам друг да присъства в живота й! Никой!“
Разстрои се дълбоко. Щеше да му отнеме само минута да изреже стъкло и да я чака в къщата й, когато се върне. Алармената й система не представляваше проблем. Беше евтина и елементарна. Щеше да я обезвреди отвътре.
„Не още, възпря се той. Не си готов. Трябва да си набавиш друга кола и да наемеш жилище в Северна Каролина.“
Много хора се пренасяха да живеят там и с нова идентичност несъмнено щеше да се впише лесно.
Твърдо решен да не мисли какво прави Емили, отиде в кухнята, извади замразения хамбургер, купен за вечеря, и включи телевизора. Харесваше няколко предавания в събота вечер, особено „Издирване на беглеца“, което започваше в девет.
Два пъти през последните две години пускаха съобщения и за него! Обичаше да ги гледа и да се смее на компютърните портрети, за които се предполагаше, че имат нещо общо с начина, по който изглежда сега.
Въобще не са близо, смееше се Зак.
30.
В събота Тед Уесли покани Емили на вечеря в дома си.
— Ще присъстват само неколцина приятели — обясни той. — Преди да се преместим, искаме да прекараме една вечер с хората, на които държим.
Щеше да заеме новата си длъжност във Вашингтон на пети ноември. Емили знаеше, че къщата им на Садъл Драйв вече е обявена за продан.
За пръв път получаваше покана за вечеря от Тед и Нанси Уесли. Знаеше, че я дължи на благоприятните отзиви в медиите за работата й по процеса. Тед обичаше да дружи с хора, които са център на внимание. С преуспели хора!
Независимо дали ще спечеля, или ще загубя, следващата седмица вестниците със снимката ми на първа страница ще бъдат в кофите за боклук, помисли си тя, докато прекосяваше река Садъл и свиваше по Фоксуд Роуд. Ако загубя, ще мине много време, преди да получа втора подобна покана, добави тя с горчивина.
Къщата на Тед беше от най-големите на виещата се улица. Определено не я е купил с прокурорската си заплата, прецени Емили. Разбира се, преди да стане прокурор той бе партньор в управляваната от баща му престижна адвокатска кантора, но истинските пари, както тя добре знаеше, идваха от съпругата му Нанси. Баба й и дядо й по майчина линия бяха основатели на верига скъпи универсални магазини.
Емили паркира близо до къщата, в края на алеята. Беше захладяло и когато излезе, вдиша дълбоко няколко пъти. Беше изключително приятно. Почти не съм излизала навън, за да си прочистя дробовете, помисли си тя. После ускори крачка. Не беше взела сако, а щеше да й дойде добре сега.
Все пак се радваше, че облече копринената блуза с щамповани цветя. Умората от извънредния труд, който полагаше по делото, бе изписана по лицето й. Внимателно положения грим помагаше донякъде да я прикрие. Същото важеше и за ярките цветове на блузата. Щом приключа този процес, независимо колко работа се е натрупала на бюрото ми, ще си взема няколко дни отпуска, реши тя, докато натискаше звънеца.
Отвори лично Тед, който отбеляза възторжено:
— Изглеждаш възхитително тази вечер.
— Съгласна съм — вметна Нанси Уесли. Беше последвала съпруга си до вратата. Стройна, петдесетинагодишна блондинка, тя изглеждаше точно като човек, роден с привилегии и богатство. Но се усмихваше искрено, когато взе ръцете на Емили и я целуна по бузата. — Поканили сме само още трима. Надявам се да ти е приятно. Ела да те запозная.
Емили успя да хвърли бегъл поглед на фоайето, докато следваше семейство Уесли. Доста впечатляващо, помисли си тя. Мраморно стълбище, балкон, античен полилей. И определено съм се облякла подходящо. Нанси Уесли също носеше черен копринен панталон и копринена блуза. Единствената разлика бе, че нейната беше пастелносиня.
„Значи още трима“, помисли си Емили. Опасяваше се да не би семейство Уесли да е поканило сам мъж като евентуален компаньон за вечеря. Марк все още ужасно й липсваше и това не само би я разстроило, но и щеше да се почувства наранена. Дано един ден съм отново готова, помисли си тя. Постара се да прикрие усмивката си. Дори да бе готова, онези, които са й предлагали досега, не струваха почти нищо.