Унил от съмнението и объркването, изписани по лицето на приятеля му, Майк стана и постави ръце на раменете на Грег.
— Чуй ме. Вчера се представи чудесно при показанията. Повярвах в мнението ти за Джими Истън, както и на обяснението защо така често си звънял на Натали. Помня колко често, когато сме били заедно, изведнъж грабваше телефона и й звънеше просто за да я чуеш.
— „Натали, обичам те — припомни си Грег. — Край на съобщението“.
33.
В неделя Емили си позволи да спи до седем и половина. Възнамеряваше да отиде в кабинета си към осем и половина и да прекара деня там.
— Бес, проявяваш огромно търпение. Напоследък наистина те пренебрегвам — извини се тя, докато вдигаше кученцето от възглавницата. Копнееше за чаша кафе, но като видя умолителното му изражение, облече джинси и яке и обяви: — Няма да те пусна само в задния двор днес. Отиваме на разходка.
Бес енергично размахваше опашка, докато слизаха долу и й сложиха каишката. Емили пъхна ключ в джоба на якето и се запъти към входната врата. Откакто постави резе на задната врата, й беше по-лесно да излиза отпред.
Бес развълнувано теглеше каишката и двете се спуснаха по алеята. Изведнъж Емили спря слисана.
— Какво, за Бога, става?! — възкликна тя при вида прясно изкопаната пръст, където вчера с възхищение видя току-що посадените хризантеми.
Да не би да са били заразени с инсекти, зачуди се тя. Възможно ли е? Наистина би било странно. Та нали вчера той ги засади покрай алеята? Защо ги е изкоренил? Бяха там, когато тръгнах към семейство Уесли снощи. Не забелязах какво е положението, когато се прибрах някъде след десет.
Усети подръпване на каишката.
— Извинявай, Бес. Ето — тръгваме.
Бес предпочете да поеме по улицата към къщата на Зак. Вероятно е вкъщи, помисли си Емили, защото колата му е на алеята. Ако не беше толкова особен, по-късно бих звъннала на вратата му, за да попитам какво е станало. Но това ще бъде само повод да се сближим отново.
Образът на Зак, разположил се в люлеещия се стол на остъклената част на задната й веранда, отново изплува в съзнанието й. Не просто се почувствах притеснена, помисли си тя. Направо се изплаших.
И още ме плаши, призна си, когато петнайсет минути по-късно минаваше покрай къщата му. Толкова съм потънала в това дело, че не си дадох сметка веднага.
34.
„Днес е съдбовният ден — помисли си мрачно Грег Олдрич в понеделник сутринта. Беше шест и половина и навън валеше като из ведро. Така или иначе нямаше да изляза да тичам, помисли си той. Не съм толкова глупав отново да загубя представа за времето, и то точно днес.“
Преглътна, защото гърлото му бе пресъхнало. Беше пил приспивателно и спа непробудно седем часа. Но не се чувстваше отпочинал, напротив — главата му беше леко замаяна. Чаша силно кафе ще ме оправи, реши той.
Взе халат от дрешника, нахлузи чехли и прекоси застланото с мокет антре към кухнята. Докато приближаваше, ароматът на прясно кафе повдигна настроението му.
Уикендът, прекаран с Майк във Върмонт, беше животоспасяващ, рече си той и взе любимата си чаша от шкафа над кафе-машината. Когато му разказах за сутринта, когато Натали умря, а аз изобщо не усетих студа, макар да бях тичал два часа, се почувствах добре. А после Майк му напомни, че и днес трябва да се справи така добре на свидетелската скамейка, както и в петък.
На връщане от Върмонт Майк отново подхвана темата:
— Грег, покажи същата непоколебимост, както в петък. Отговорите ти звучаха напълно правдоподобно. Чу какво каза съдия Рейли в предаването ми: ако в бар се заговори с непознат, ще бъде неговата дума срещу думата на онзи тип дали са се уговаряли да убие съпругата му. Чуха го зрители от цялата страна и съм убеден, че мнозина разсъждават точно като него. — И продължи: — При такива обстоятелства всеки може да обвини някого в какво ли не. Не забравяй, че Джими Истън ще получи голяма награда заради показанията си срещу теб. Така си гарантира, че няма да остарее в затвора.
Обърнах внимание на Майк, че забравя един малък факт, помисли си Грег: в крайна сметка съпругата на съдията не е била застреляна.
Самоувереност, рече си той с горчивина. Напълно ми липсва. Наля си кафе и го отнесе във всекидневната. С Катлийн купиха апартамента, когато очакваха Кати. Тогава наистина ми дойде нанагорно, сети се Грег, но в онези дни нямах никакви съмнения, че от мен ще излезе страхотен импресарио. Да, постигнах го, но какво от това?