Катлийн се радваше като малко дете, докато избираше цветовете, мебелите и килимите. Притежаваше изключително добър вкус и истински талант да издирва изгодни цени. Грег стоеше насред стаята и в съзнанието му изплуваха спомени.
Ако беше останала жива, помисли си той, никога нямаше да имам връзка с Натали и сега нямаше да съм на път към съда, за да убедя съдебните заседатели, че не съм убиец. Заля го вълна от носталгия. В този момент копнееше за нея и физически, и емоционално.
— Катлийн — прошепна той, — бди над мен днес. Изплашен съм. Ако ме осъдят, кой ще се грижи за Кати?
Преглътна, за да разкара заседналата в гърлото си буца, после прехапа устни. Престани, заповяда си той. Просто престани! Иди и приготви закуска на Кати. Ако те види така, ще се разстрои.
На път за кухнята мина край масичката, която Джими Истън спомена в съда. По думите му той бе извадил от нея петте хиляди долара — аванса за убийството на Натали. Спря, хвана дръжката на чекмеджето и рязко го дръпна. Чу се остро изскърцване и Грег го затвори гневно.
35.
— Настроена си да го размажеш, надявам се.
Емили вдигна поглед. В седем и половина сутринта в понеделник тя вече беше в кабинета си. Следовател Били Трайън стоеше на прага. Един от най-неприятните за мен хора на този свят, помисли си тя, раздразнена от снизходителния му тон.
— Мога ли да направя нещо за теб тази сутрин, Емили? Знам, че е решителен ден в съда.
— Мисля, че съм добре подготвена, Били, но благодаря.
— Както пее Елвис: „Сега или никога“. Желая ти късмет с Олдрич днес. Надявам се да го сразиш.
Емили се запита дали Трайън наистина й желае доброто, или се надява да се провали. В момента не й пукаше. Ще размишлявам по-късно, реши тя.
Трайън очевидно не възнамеряваше да си върви.
— Не забравяй, че се бориш също за Джак и мен — подхвърли той. — Доста труд вложихме в този случай. Онзи тип Олдрич е убиец, както всички добре знаем.
Давайки си сметка, че очаква да го похвалят, Емили неохотно промърмори:
— С Джак работихте усилено и определено се надявам съдебните заседатели да го схванат.
Най-после си се подстригал, забеляза тя. Ако знаеш колко по-добре изглеждаш, би го правил по-често. Трябваше да признае, че когато не изглежда небрежно, Трайън излъчва сила и мъжественост, които някои жени вероятно намираха за привлекателни. Мълвата из службата гласеше, че има ново гадже певица в нощен клуб. Това никак не я изненадваше.
Тя забеляза, че той също я оглежда.
— Определено си се издокарала за камерите днес, Емили. Изглеждаш страхотно.
Обзета от суеверие, тя се бе отказала от сакото и полата, които възнамеряваше да облече. Извади от дрешника сивия костюм с панталон и червения пуловер с кръгло деколте, защото се сети, че ги носеше, когато Тед Уесли й възложи случая.
— Не съм се издокарала — скастри го тя. — Костюмът е от две години и много пъти съм била с него в съда.
— Просто ти направих комплимент. Изглеждаш страхотно.
— Били, вероятно трябва да ти благодаря, но, както виждаш, преглеждам записките си и след около час ще се явя в съда, за да се опитам да изоблича убиец. Би ли ме оставил?
— Добре, добре.
Той се усмихна, махна с ръка и излезе.
Емили се почувства объркана. Не съм се издокарала заради камерите, нали, запита се тя. Не, не съм. Да не би пуловерът да е прекалено ярък? Не, разбира се. Стига. Започвам да откачам и заприличвам на Зак. Пак се сети за изчезналите хризантеми. Вероятно ги е садил цялата събота, каза си тя. Изглеждаха изключително красиво. А вчера сутринта, докато разхождах Бес, вече ги нямаше. На мястото им видях само пръст. Но когато се прибрах към пет, алеята беше опасана с богородички и маргарити. Аз харесвам повече жълтите хризантеми. Този тип наистина е доста особен. Като погледна назад, наистина стана добре, че го заварих на верандата в десет часа вечерта. Подейства ми като предупреждение!
Пропъждайки по-нататъшни мисли за облеклото си или за чудатия си съсед, Емили отново се захвана с бележките си и въпросите, които щеше да зададе на Грег Олдрич.
Поредното заседание на съда започна точно в девет сутринта. Съдия Стивънс призова отново обвиняемия на свидетелската скамейка.
Олдрич беше облечен с тъмносив костюм, бяла риза и вратовръзка в черно и сиво. Да решиш, че отива на погребение, помисли си Емили. Обзалагам се, че Ричард Мур го е посъветвал да се облече така. Опитва се да направи впечатление на съдебните заседатели: вижте ме, аз съм съсипаният от скръб съпруг. Ако пита мен, това въобще няма да му помогне.