Хвърли поглед през рамо. Един от приставите й съобщи, че коридорът е бил претъпкан с желаещи да присъстват много преди вратите на съдебната зала да бъдат отворени. Всички места бяха заети. Кати Олдрич седеше на първия ред, точно зад баща си. От другата страна на пътеката Алис Милс, придружена от двете си сестри, седеше точно зад Емили.
Емили поздрави Алис, преди да заеме мястото си.
Съдия Стивънс нареди да впишат в протокола, че свидетелят вече се е заклел, и продължи:
— Госпожо Уолъс, може да започнете разпита.
Емили се изправи.
— Благодаря, Ваша чест. — Застана до парапета при съдебните заседатели. — Господин Олдрич — подхвана тя, — дадохте показания, че изключително много сте обичали съпругата си Натали Рейнс. Така ли е?
— Така е.
— Може ли да се каже, че Натали Рейнс е била всепризнато добра актриса и се е радвала на популярност и преди, и по време на брака ви?
— Така е.
— Ако Натали беше още жива, тя щеше да продължи да се радва на значителен успех, нали?
— Убеден съм в това.
— Ако не бяхте вече неин импресарио, нямаше да получавате част от приходите й, нали?
— Вярно е, но аз бях преуспяващ импресарио далеч, преди да се оженя за Натали, и все още съм такъв.
— Господин Олдрич, ще ви задам само още един въпрос в тази област. Доходите ви нараснаха ли чувствително, когато се оженихте за Натали и станахте неин импресарио? Да или не?
— Да, но не чувствително.
— Някой от сегашните ви клиенти има ли същия успех като Натали Рейнс?
— Имам неколцина клиенти, особено сред студийните музиканти, които изкарват много повече пари от Натали. — Грег Олдрич се поколеба. — Говорим за различен тип успех. Натали беше на път да си спечели прозвището, принадлежало някога на покойната Хелън Хейс: „Първата дама на американския театър“.
— Вие държахте ли да я виждат в такава светлина?
— Беше великолепна актриса. Заслужаваше подобно признание.
— От друга страна, сте били тъжен, защото е участвала в дълги турнета, за да продължи успешната си кариера, нали, господин Олдрич? — повиши тон Емили.
Тя пристъпи по-близо до свидетелската скамейка.
— Както казах вече, и сега ще повторя, грижех се Натали да приема роли, които няма да навредят на кариерата й. Липсваше ми, когато отсъстваше, разбира се. Бяхме много влюбени.
— Естествено, но ще отречете ли факта, че сте се ядосвали и дразнели от честите раздели, поради което Натали се почувствала изтормозена от обстановката и в крайна сметка решила да сложи край на брака ви?
— Това в никакъв случай не е причината, поради която реши да се разделим.
— След като сте проявявали такова разбиране към програмата й и като изключим професионалното ви мнение относно ролите й, защо е наела друг импресарио? Защо ви е молила да престанете да й звъните? Защо накрая направо е настоявала да не я търсите?
Докато засипваше Грег Олдрич с въпроси, Емили усети как в залата започват да си дават сметка, че хладнокръвието му постепенно се топи. Отговорите му станаха колебливи избягваше да среща погледа й.
— Натали ви е звъннала за последен път в събота сутринта, на четиринайсети март преди две години и половина. Ще ви цитирам точно какво сте казали под клетва за това обаждане. — Погледна към листа в ръката си и прочете: „Получих съобщение на мобилния си телефон, в което казваше, че заминава за Кейп Код, че ще бъде на уговорената ни за понеделник среща и ме молеше да не й се обаждам през уикенда“. — Емили погледна Грег. — Искала е да я оставите сама, не е ли така, господин Олдрич?
— Да.
Лека пот започваше да избива по челото на Грег Олдрич.
— Но вместо да уважите желанието й, вие веднага сте наели кола и сте я последвали в Кейп Код, нали?
— Уважих желанието й. Не й звънях.
— Господин Олдрич, не това ви попитах. Последвали сте я в Кейп Код, нали?
— Не възнамерявах да говоря с нея. Исках само да проверя дали е сама.
— И е било необходимо да вземете кола под наем, която никой не познава?
— Както обясних миналата седмица — отвърна Грег, — исках да отида там незабелязано, а не да я разстроя или да се срещна с нея. Интересувах се само дали е сама.