— Още нещо, господин Олдрич. В статиите за Натали, отпечатвани в различни списания, чекмеджето споменавано ли е?
— Не — отвърна той отчаяно. Стисна здраво ръкохватките на свидетелския стол и се обърна към съдебните заседатели: — Не съм убил съпругата си извика той. — Не съм я убил. Моля, повярвайте ми… Аз… Аз…
Неспособен да продължи, той зарови лице в длани те си и се разплака.
Без да му обръща внимание, Емили отсече:
— Ваша чест, нямам повече въпроси. — И се върна на мястото си.
Мур и синът му си размениха бързо няколко думи, после бащата се изправи и заяви:
— Ваша чест, защитата няма въпроси към свидетеля.
Съдия Стивънс погледна Грег Олдрич.
— Сър, може да напуснете свидетелската скамейка.
Грег се надигна и уморено промърмори:
— Благодаря, Ваша чест.
После бавно, сякаш от всяка крачка изпитваше болка, той се върна на мястото си.
Съдия Стивънс се обърна към Емили:
— Възражения от страна на обвинението?
— Не, Ваша чест — отговори тя.
След това съдията се обърна към съдебните заседатели:
— Дами и господа, показанията по този случай приключиха. Давам почивка от четирийсет и пет минути, за да могат защитата и обвинението да се приготвят за заключителни си речи. Според закона думата първо се дава на защитата, после на обвинението. Според това колко време ще се изказват, ще ви дам по-нататъшните юридически указания по-късно днес или утре сутринта. След като приключа с това, ще изберем дванайсет от съдебните заседатели и те ще започнат разискванията си.
36.
В понеделник сутринта Емили приключи заключителната си пледоария непосредствено преди обедната почивка. Мур даде най-доброто от себе си, помисли си тя, но не успя да намери правдоподобно обяснение за чекмеджето. Напусна съдебната зала почти уверена, че Грег Олдрич ще попадне в затвора. Съдебните заседатели щяха да започнат обсъжданията на следващия ден. Колко ли време щеше да им е нужно, за да стигнат до решение. Потреперваше при мисълта, че ако не постигнат единодушие, ще се наложи отново да преживее всичко това.
На път за вкъщи се отби в супермаркета смяташе да купи само мляко, супа и хляб, но се спря пред щанда за месо. Мисълта за пържола и печен картоф за вечеря, особено след всичката бърза храна през последните няколко месеца, изведнъж й се стори изключително примамлива.
Усети как я обзема пълно изтощение, щом застана на касата. Когато стигна до дома си петнайсет минути по-късно, вече се питаше дали ще има сили да приготви пържолата.
От колата на Зак нямаше и следа, но тя се сети, че той вече работи в друга смяна. Обилният дъжд, който не престана почти през целия ден, беше полял добре новите цветя. Докато ги гледаше, тя изпита неприятно чувство.
Извади продуктите от торбата и пусна Бес да потича из задния двор за няколко минути. После се качи в спалнята. Облече старо памучно долнище на анцуг и тениска с дълги ръкави и се изтегна на леглото. Бес се сгуши до нея и тя придърпа завивката върху двете.
— Бес, добре се постарах. Ще видим какво ще стане — промърмори тя и затвори очи.
Спа цели два часа и се събуди от собствения си глас.
— Моля те, недей… Недей…
Седна сепната в леглото. Полудявам ли, запита се тя. Какво сънувах?
И тогава се сети. Бе изплашена и някой се опитваше да я нарани.
Даде си сметка, че трепери.
Видя, че Бес също се е стреснала, придърпа я и прошепна:
— Бес, така се радвам, че си тук. Сънят беше доста истински. И плашещ. Единственият човек, за когото знам, че би искал да ме нарани, е Грег Олдрич, но определено не се страхувам от него.
Изведнъж я порази една мисъл: и Натали не се е страхувала от него. Тя също е вярвала, че той не би я наранил.
Господи, какво става с мен, запита се Емили нервно. Погледна часовника. Беше осем без десет. Беше време е да си приготви прилична вечеря, да прочете вестника и да гледа „Съдилища“.
Да видим дали Майкъл Гордън е все така убеден, че приятелят му е невинен, помисли си тя.
37.
— Денят в съдебната зала не протече добре за Грег Олдрич — обяви Майкъл Гордън мрачно в началото на предаването. — Увереният и убедителен Грег Олдрич от миналия петък днес се представи в съвсем различна светлина. Залата остана потресена от признанията му, че се е крил в храстите около дома на съпругата си в Кейп Код посред нощ и я е наблюдавал. Това се е случило около трийсет и два часа преди Натали Рейнс да бъде застреляна в кухнята на дома си в Ню Джърси, след като се е върнала от Кейп Код.