Всички гости в „Съдилища“ кимнаха в знак на съгласие. Съдия Бърнард Рейли, който в петък вечерта изрази мнението си, че случайна среща в бар наистина може да доведе до чудновати и несправедливи обвинения, сега призна, че е дълбоко смутен от думите на Грег Олдрич по време на разпита на обвинението.
— Съчувствах на Ричард Мур, когато Олдрич призна, че е надзъртал през прозореца в онази нощ. Обзалагам се, на каквото поискате, че не е споделял това с Мур.
Намеси се Джорджета Касота, психолог-криминалист:
— Ще ви кажа нещо. Образът, който той представи, кара жените сред съдебните заседатели да потреперят. Не се съмнявам, че и мъжете не го одобряват. От загрижен съпруг при първоначално дадените показания, той се превърна в дебнещ натрапник, при разпита на прокурора. След като призна, че отново е минавал край дома й в неделя, макар в събота да не е видял друг в къщата, това може да му подпише присъдата.
— Още нещо помогна на обвинението днес — обади се съдия Рейли. — Според мен Емили Уолъс много умело подхвана въпроса със скърцащото чекмедже. Остави възможност на Олдрич да даде обяснение откъде Истън може да е разбрал за масичката и чекмеджето. Той не обясни нищо. С Мур няма начин да не са знаели, че тя ще се залови за това. Истината е, че той не приличаше на човек, който няма обяснение. Приличаше на човек притиснат в ъгъла.
— Но ако наистина не го е направил — намеси се Гордън — и ако наистина не знае, не би ли била такава реакцията на човек, който се чувства попаднал в капан и е отчаян?
— Според мен на този етап Грег Олдрич може да се моли за едно: съдебните заседатели да не постигнат единодушно решение и да се наложи повторен процес — изкоментира съдия Рейли. — Но определено не виждам как дванайсет съдебни заседатели ще гласуват „невинен“.
Точно преди да свърши предаването, Майкъл Гордън напомни на зрителите, че щом съдия Стивънс даде указания на съдебните заседатели, те ще се оттеглят да дискутират.
— Вероятно ще стане към единайсет часа — обясни той. — През това време вие имате възможност да гласувате на сайта ни дали Грег Олдрич да получи присъда за убийството на съпругата си, или няма да се стигне до единодушно решение и ще бъде образуван нов процес. Дълбоко се съмнявам, че ще има решение, когато се появим в ефир утре вечер — продължи Майкъл. — Имате право да гласувате, докато съдебните заседатели не обявят на съдия Стивънс, че са стигнали до единодушно решение. Ако то не е постигнато до утре вечер, ще обсъдим резултатите от гласуването ви. А сега — лека нощ от всички нас.
38.
— Днес стана много лошо — обясни мрачно Бел Гарсия на съпруга си Сал. — Миналият петък Майкъл обяви, че смята Грег за невинен, а тази вечер призна, че никак не му е харесало представлението му.
— Представление? — Сал я погледна над очилата си. — Мислех, че актьорите изнасят представления.
— Разбираш какво искам да кажа. Той не приличаше на човек, който не го е извършил. Говореше объркано и усукано. Разплака се, когато Емили го подхвана за Джими Истън и скърцащото чекмедже. Обзалагам се, че сега съжалява, дето не го е смазал. Стана още по-лошо, когато се разрида и трябваше да направят почивка. Съжалих го, но понеже съм съвършено неутрална, ще ти кажа какво мисля: днес той приличаше на човек, който се разкайва, защото е убил съпругата си.
Бел очевидно бе настроена за сериозно обсъждане на процеса и Сал се видя принуден да остави вестника. Зададе й въпрос, който изискваше продължителен отговор, и съвсем незначително участие от негова страна.
— Бел, ако ти беше сред съдебните заседатели, как би гласувала в момента?
Тя поклати замислено глава и подхвана с угрижен вид:
— Ами… Много е трудно… Всичко е толкова тъжно. А и какво ще стане с Кати? Но, Сал, ако аз бях съдебен заседател, принудена съм да призная, колкото и да ми се къса сърцето, че щях да гласувам „виновен“. В петък наистина мислех, че Грег обяснява разумно онова, което за мнозина би се сторило подозрително. Скърцащото чекмедже ме притесняваше, но всеки вижда в лицето на Джими Истън роден лъжец. Но сега, докато гледах кадрите с Грег в „Съдилища“, имах чувството, че виждам човек, готов да направи самопризнание.
„Джими Истън“, замисли се Сал.
Бел не откъсваше поглед от него. Той се надяваше тревогата, обзела го при споменаването на Истън, да не личи. Не беше казал на Бел за обаждането на Руди Слинг същия следобед. Преди близо три години неговият екип хамали преместиха вещите на Руди и Рини от апартамента им на Източна десета улица в Йонкърс.