— Здрасти, Сал. Случайно да гледаш „Съдилища“ за онази важна клечка, дето застрелял жена си в Ню Джърси? — беше попитал Руди.
— Не го следя особено, но Бел не го пропуска. После ми разказва всичко до най-малката подробност.
— Този Джими Истън беше в бригадата ти, когато ни премести в Йонкърс преди три години.
— Нямам спомен. Наел съм го случайно, ако сме имали повече работа — отвърна Сал предпазливо.
— Казвам ти го заради нещо, което Рини подхвърли днес сутринта. Напомни ми, че когато ни местеше, ти ни посъветва да залепим чекмеджетата на мебелите с тиксо, за да не се налага да ги изпразваме всичките.
— Точно така.
— Е, чуй сега: докато онзи Истън свалял лепенките от чекмеджетата на мебелите в спалнята, Рини го заловила, че ги претърсва. Нищо не липсвало, но е сигурна, че е търсил нещо, което си заслужава да бъде откраднато. Именно затова и двамата се сетихме за името му. Ти не беше с нас тогава. Нали помниш — звъннах ти да те предупредя да внимаваш с него?
— Руди, никога повече не го наех. Затова сега мога да кажа само: „Какво от това?“
— Нищо. Но е интересно, че тип, работил за теб, сега да ни гледа от първите страници на вестниците и дава показания, че бил нает от Олдрич да убие жена му. Рини се питаше дали не е доставял нещо в апартамента на Олдрич, докато е работил при теб, да е отворил чекмеджето и затова да знае, че е скърцало.
Истън е един от многото, на които съм плащал, без да го отразя в счетоводната книга, помисли си Сал нервно.
— Руди, направих ти добра отстъпка, като те местех, нали?
— Сал, страхотен беше. Премести ни без никаква надценка и изчака два месеца, докато ти се издължим.
— И никога не съм доставял нещо на Парк Авеню, където живее Олдрич — тросна се Сал. — Ще ми направиш огромна услуга, ако не споменаваш пред никого за Истън. Ще ти призная честно: плащах му на ръка. Не е отразено във ведомостите. Може да закъсам.
— Ясно — отвърна Руди. — Ти си ми приятел. Пък и едва ли има нещо в тази история. Мислех, че ти се удава възможност да станеш герой и дори да получиш награда, ако докажеш, че Истън е правил доставка в апартамента на Олдрич. А и знаеш колко ще се развълнува Бел, ако снимката ти се появи във вестника.
Снимката ми във вестника, помисли си ужасен Сал. Само това ми липсва!
Сега този разговор с Руди се въртеше в главата му, докато Бел приключваше с обяснението как Емили, прокурорката, направо съсипала Грег на свидетелската скамейка.
— Беше като раздаващ възмездие ангел — отбеляза Бел. Направи пауза, въздъхна и продължи: — Понякога камерите се спираха върху Алис Милс, майката на Натали. О, забравих да ти кажа, Сал. Истинското име на Натали е Милс, но смятала, че не звучи добре за шоубизнеса, затова го сменила на Рейнс. В памет на Луиз Рейнър, актрисата. Прочетох го днес в списание „Пипъл“. Не взела същото име, но искала да е близко по звучене.
39.
В понеделник следобед, след съсипващия ден в съдебната зала, Кол Мур вървеше до баща си към паркинга на съда.
— Защо не дойдете към шест и половина с Робин да вечеряте с майка ти и мен? — предложи Ричард. — Ще пийнем нещо. И двамата имаме нужда.
— Добра идея — съгласи се Кол. Докато отваряше вратата за баща си, добави: — Татко, ти направи всичко възможно. Не се предавай още. Има сериозен шанс да не се стигне до единодушно решение.
— Имаше шанс, преди да признае, че е надничал през прозореца — възрази Ричард гневно. — Не мога да повярвам, че не ми го е казал. Най-малкото щяхме да помислим как да го обясни по-правдоподобно. Ако се бяхме подготвили, нямаше да говори така объркано. Питам се какво още премълчава.
— И аз — промълви Кол. — До скоро, татко.
В седем вечерта Ричард и съпругата му Елън седяха в трапезарията заедно с Кол и съпругата му Робин и мрачно обсъждаха процеса.
През четирийсетте години брачен живот Елън внимателно изслушваше Ричард за делата, които водеше, и се оказваше безценен съветник. Тя бе на шейсет и една, със сребристи коси и стройно, гъвкаво тяло на дисциплиниран атлет. Сега лешниковите й очи бяха изпълнени със загриженост. Знаеше, че настоящият процес изпива силите на съпруга й.
Добре поне, че Кол работеше с него.
Робин Мур, двайсет и осем годишна адвокатка, специалист по проблемите с недвижими имоти, беше омъжена за Кол от две години. Сега тя поклати раздразнено глава и кестенявата й коса се разпиля.