Не се ли опитваше да сподели точно това с признанието, че е надничал през прозореца на къщата й в Кейп Код? Не се ли опитваше да обясни това, докато Емили Уолъс настойчиво обръщаше внимание на факта, че е минавал край къщата на Натали в неделя? Как точно се изрази Грег? „Тревожех се за емоционалното й състояние.“
Като знам каква беше Натали, в това има логика, помисли си Майк.
Прокурор Емили Уолъс бе разтърсила Грег, както самият той призна през уикенда им във Върмонт. Не само защото приличаше на Натали. Да, в общ план има известна прилика, признаваше Майк.
И двете изглеждаха прекрасно, с красиви очи и изваяни лица. Очите на Натали бяха зелени, а на Емили Уолъс — тъмносини. И двете бяха стройни, но Емили Уолъс беше поне десет сантиметра по-висока от Натали.
От друга страна, Натали винаги ходеше с изправен гръб и вирната глава, затова изглеждаше по-висока.
Отработената стойка на Уолъс й придаваше властно присъствие. А и имаше нещо неустоимо в начина, по който те гледаше. Как само мяташе погледи към съдебните заседатели, сякаш е наясно, че и те споделят нейното негодувание от колебливите отговори на Грег!
Но пък и никой не се беше възползвал от мятането на погледи така добре, както Натали…
Отново започна да ръми и Майкъл ускори крачка. Явно никак не може да се вярва на метеоролога в нашата телевизионна компания, помисли си той. Предишният беше по-точен в прогнозите си. Или в предположенията си.
Хрумна му, че има и друго общо между Натали и Емили Уолъс: може би в походката. Емили се движеше между съдебни заседатели и свидетелската скамейка, както актриса се движи по сцената.
Половин пряка, преди да стигне до апартамента на Грег, дъждът започна да се лее като из ведро и Майкъл се затича.
Портиерът, отдавнашен служител в сградата, го видя и му отвори вратата.
— Добър вечер, господин Гордън.
— Здравей, Алберто.
— Господин Гордън, тази вечер няма да видя господин Олдрич и няма да съм дежурен утре сутрин, когато тръгне за съда. Моля ви, поздравете го от мое име. Той е чудесен. Работя тук от двайсет години. Още преди той да се нанесе. С моята професия опознаваш хората много добре. Ще е ужасно жалко, ако онзи долен лъжец Джими Истън накара съдебните заседатели да повярват, че господин Олдрич някога го е водил тук.
— Съгласен съм, Алберто. Да стискаме палци.
Докато прекосяваше обзаведеното с вкус фоайе, за да влезе в асансьора, Майкъл се хвана, че се моли поне един от съдебните заседатели да разсъждава като Алберто.
Грег го чакаше на вратата, когато асансьорът спря на петнайсетия етаж. Погледна подгизналия шлифер на Майкъл.
— Във вашата телевизия не ви ли отпускат пари за такси? — направи той опит да се пошегува.
— Доверих се на метеоролога ни и реших да дойда пеша. Огромна грешка. — Майкъл разкопча и свали шлифера. — Ще го закача в банята — предложи той. — Да не капе по пода.
— Добра идея. С Кати сме в кабинета. Точно се канех да си налея второ уиски.
— Значи уцелих момента да ми налееш моето първо.
— Веднага.
След няколко минути Майк влезе в кабинета. Грег седеше в удобния си фотьойл, а Кати, с подпухнали от плач очи, се бе свила на табуретка до краката му. Скочи и се завтече към Майк.
— Майк, татко очаква да го обявят за виновен.
— Чакай, чакай. — Грег подаде на Майк питие. — Заповядай. Ти се върни тук, Кати.
Тя го послуша, но този път се настани на фотьойла до него.
— Майк, положително търсиш да ми кажеш нещо ободряващо. Ще ти спестя усилието — процеди Грег тихо. — Съзнавам колко са лоши нещата. Не бива да си въобразявам, че няма да ме обявят за виновен.
— Не исках да насочвам разговора натам, Грег, но — да, притеснявам се — кимна Майк.
— Няма лошо да говорим за това. Ричард Мур ме подканва от месеци. Да се захванем сега. Съгласен ли си да станеш официален настойник на Кати?
— Напълно. За мен ще бъде чест.
— Нямам предвид тя да живее при теб. Би те затруднила, но през по-голямата част от следващите три години всъщност ще пребивава в „Чоут“. Някои приятели си предложиха услугите, но като се замисля кое ще е най-добро за нея, ми е трудно да реша.
Кати плачеше тихичко. Очите на Грег също бяха насълзени, но тонът му бе овладян.