— Днес, след като се върнах от съда, проведох няколко делови разговора. Говорих с двама доверени хора от агенцията си. Готови са да откупят моя дял на приемлива цена. Следователно ще разполагам с достатъчно пари да финансирам обжалване. А аз възнамерявам да обжалвам. Ричард и Кол се справят добре, но днес, след края на заседанието, имах чувството, че ме гледат особено. Ще се наложи за следващия процес да наема други адвокати. — Прегърна силно дъщеря си. — Заделил съм достатъчно средства във фонд, за да учи Кати в колеж от Бръшлянената лига, ако иска.
Майкъл имаше чувството, че слуша болен човек, който прави завещанието си. Освен това съзнаваше, че Грег не е приключил със споделянето на намеренията си.
— Заделил съм и достатъчно средства за поддръжката на този апартамент поне през следващите две години. Надявам се дотогава отново да съм тук.
— Грег, съгласен съм, че не е редно да живея с Кати, но тя определено не може да живее тук сама, когато не е на училище — възрази Майк. — А и още не съм се примирил, че процесът ще приключи по най-лошия начин — добави той бързо.
— Няма да е сама — успокои го Грег. — Една прекрасна жена я обича и иска да е с нея.
Майк го погледна въпросително. Грег Олдрич сякаш събираше сили, преди да продължи:
— Майк, съзнавам, че днес в очите на мнозина в съдебната зала и в очите на зрителите ти изглеждах ужасно. Но един човек — много важен за мен човек — ми повярва. — Грег шеговито дръпна косата на дъщеря си. — Хайде, Кати, усмихни се. На нас ни вярва някой, който, за съжаление, не е сред съдебните заседатели, но на чието мнение много държим. Седи в съдебната зала от началото на процеса. От всички тя е най-заинтересувана да възтържествува истината.
Потресен, Майк реши да изчака.
— Майк, Алис Милс звънна, докато вечеряхме с Кати. Сподели, че днес, когато давах показания, ми е повярвала. Тя напълно разбира, че съм се тревожил за Натали, а не съм я шпионирал. Плачеше и каза колко й липсваме с Кати. Горчиво съжалява, задето в някакъв момент си е помислила, че съм в състояние да нараня Натали.
Майк забеляза как някакво странно спокойствие обзема Грег.
— Алис ме увери, че винаги е гледала на Кати като на своя внучка. Ако ме осъдят, тя иска да се грижи за нея. Признах й, че за мен това е като дар от небето. Поговорихме няколко минути. Алис прие да се премести тук, ако нещата в съда не се развият по най-добрия начин.
— Грег, вероятно очакваш да съм потресен, но не съм — заяви Майкъл, прегракнал от вълнение. — Видях как Алис даваше показания и понеже следя процеса всекидневно, знам какво й струва. Усещах готовността й да ти помогне, докато Емили Уолъс те разпъваше на кръст.
— Да, звучи налудничаво, Майк, но днес се разстроих така дълбоко, защото всъщност се опитвах да обясня защо последвах Натали до Кейп Код.
41.
Зак измисли каква история ще разкаже на Емили и на другите съседи, ако попитат защо е подменил цветята по алеята. Щеше да твърди, че понеже за пръв път засажда хризантеми, те са му причинили остър астматичен пристъп и един приятел му направил услугата да ги изкорени. Беше тъмно, когато ги оскуба, и той силно се надяваше никой да не го е видял.
Звучи правдоподобно, помисли си той нервно, а и не успя да измисли друго обяснение.
Във вторник сутринта, малко преди седем, наблюдаваше как Емили закусва. Както обикновено, тя разговаряше с Бес. Записващото устройство, поставено в шкафа над хладилника, пращеше, но той все пак чуваше почти всичко.
— Бес, след като тази сутрин съдията даде указания на съдебните заседатели, те ще започнат обсъжданията. Почти съм сигурна, че ще го признаят за виновен, но ми се ще това да ме радва повече. Неизвестно защо, все си мисля за другата страна на нещата. Неприятно ми е, че почти всичко се базира на показанията на Джими Истън. Иска ми се да разполагах и с положителна ДНК проба, за да докажа, че Грег Олдрич е виновен.
Ако някога ме изправят пред съд, прокурорът няма да има този проблем, помисли си Зак, припомняйки си кадрите от „Издирване на беглеца“. Водещият спомена ДНК резултатите, които го сочеха като безспорен убиец на трите си съпруги.
Гласът на Емили започна да се губи и той врътна копчето за усилване на звука. Ще ми изчезне, помисли си раздразнен. Крайно време е да намеря начин да се вмъкна в къщата й, за да оправя микрофона.
Изчака да стане осем без двайсет. Тогава Емили тръгна за съда, а той се качи на колата, за да отиде на работа. Маделин Кърк, възрастната съседка срещу него, метеше алеята си. Махна й дружелюбно, докато излизаше на улицата.