— Госпожо Милс, съзнавам, че това е ад за вас. Радвам се, че скоро ще приключи.
— Госпожо Уолъс… — подхвана Алис Милс.
— Наричайте ме Емили. Нали вече се разбрахме?
— Добре — съгласи се Алис Милс. — Ще те наричам Емили. Но не забравяй, че те помолих да ме наричаш Алис.
Устните й потрепериха.
— Сега ще донеса чай — предложи Емили. — Как го пиеш?
Когато се върна след две минути, Алис Милс се беше поуспокоила. Благодари, взе чашата и отпи.
Емили чакаше. Майката на Натали явно се притесняваше от онова, което предстоеше да каже.
— Емили, не съм наясно как точно да се изразя. Съзнавам, че си работила усилено и държиш справедливостта за Натали да възтържествува. Бог ми е свидетел, че и аз желая същото. Знам, че вчера, докато разпитваше Грег, в очите на мнозина той не се представи добре. Но аз видях друго.
Емили усети как гърлото й се свива. Очакваше Алис да сподели колко високо оценява усилията й да осъди Грег. Явно нямаше да се стигне дотам.
— Спомних си колко пъти на репетиции Натали беше разстроена от резултата. Грег тихо се вмъкваше в театъра и я наблюдаваше. Понякога тя дори не знаеше, защото той не желаеше да я разсейва или безпокои. Друг път, когато беше на турне, той зарязваше всичко и отлиташе да я види, защото знаеше, че й трябва подкрепа. Вчера, докато обясняваше от свидетелската скамейки какво е станало в Кейп Код, си дадох сметка, че всъщност това е правил винаги: защитавал е Натали.
— Но, Алис, обстоятелствата са различни. Едното е било преди, а другото — след като Натали се е разделила с него и е подала молба за развод.
— Грег винаги е обичал Натали и не престана да я закриля. Грег, когото видях на свидетелската скамейка вчера, е човекът, когото познавам. Емили, премислих всичко. Грег никога не би наранил Натали, а още по-малко — да я остави да умре. Ще отида в гроба убедена в това.
— Алис — обади се нежно Емили, — с цялото ми уважение към теб, в случай на подобна трагедия и особено, ако член на семейството е обвинен, близките не могат да приемат, че е виновен. Ужасно тъжно е и при престъпление като това би било по-милостиво, ако го е извършил непознат. Тогава поне семейството на жертвата остава сплотено. Всички са заедно.
— Емили, другите случаи не ме интересуват. Умолявам те, ако обявят Грег за виновен, да продължиш да разследваш случая. Не виждаш ли онова, което е ясно като бял ден за мен? Джими Истън е лъжец. — Алис се изправи и я изгледа изпитателно. — Защо имам чувството, че и ти го знаеш?
43.
Във вторник вечерта Майкъл Гордън откри дискусията в „Съдилища“, като съобщи, че през първия ден съдебните заседатели не са стигнали до решение.
— Сега ще ви запознаем с резултата от гласуването в сайта ни и с мнението на зрителите виновен ли е Грег Олдрич. — Погледна към събеседниците си. — Откровено казано, изглежда всички сме изненадани. След разпита на Олдрич снощи решихме, че се е изложил и очаквахме гласовете да не са в негова полза. — Видимо въодушевен от предстоящото съобщение, Гордън обяви: — Четирийсет и седем процента от четиристотинте хиляди участвали в допитването са гласували „невинен“. Едва петдесет и три процента са готови да го осъдят — завърши той с драматичен тон.
— След толкова години, посветени на професията, смяташ, че си наясно как биха реагирали хората, а изведнъж се получава подобен резултат — обади се съдия Бърнард Рейли и поклати глава. — Но опитът учи и на още нещо: никога не можеш да бъдеш сигурен.
— Ако прокурор Емили Уолъс случайно ни гледа, едва ли е очарована. При криминалните дела не се приема мнозинство — изкоментира Майкъл Гордън. — Каквото и да е решението, то трябва да е взето единодушно. Дванайсет на нула. Ако съдебните заседатели разсъждават като откликналите на нашето допитване, няма да има единодушие и ще се стигне до повторен процес.
44.
Съдебните заседатели подновиха заседанието си в девет сутринта в сряда. Емили се опита да се концентрира върху някое от другите си дела, но не успя. Разговорът с Алис Милс й струва една безсънна нощ.
По обяд отиде в кафенето на съда, за да си вземе сандвич. Когато влезе обаче, съжали, че не помоли някой да й го купи. Грег Олдрич, дъщеря му Кати, Ричард и Кол Мур и Алис Милс седяха така, че нямаше как да заобиколи масата им, за да стигне до щанда.
— Добър ден — поздрави тя тихо, докато минаваше край тях.
Постара се да не срещне погледите им, но не пропусна да забележи мъката в насълзените очи на малката Кати.