Резултатът — решение или липса на единодушно мнение — сигурно ще научим по някое време утре, прецени Емили. От опит знаеше, че след няколкодневно обсъждане и продължително повторно изчитане на показанията на най-важните свидетели, съдебните заседатели доста бързо съобщават дали са стигнали до единодушно решение.
Стенографката приключи в четири и пет.
— Дами и господа, закривам заседанието до утре в девет — обяви съдия Стивънс.
Емили се обърна, за да излезе, но видя, че Алис Милс я гледа вторачено.
Изпита неловкото чувство, че я е наблюдавала от известно време, и остана като вкаменена. Майката на Натали протегна ръце и нежно ги постави върху раменете на Грег — жест, който й се стори странно познат.
Преглъщайки сълзите си, Емили бързо излезе от съдебната зала. Беше я завладяла необяснима тъга при вида на съсипаните от мъка Алис, Грег и Кати.
47.
— Кога мислиш, че ще решат? — попита Грег Олдрич адвоката си в девет без десет в петък сутринта, докато сядаха на познатите до болка места в съдебната зала.
— По някое време днес — отвърна Ричард Мур.
Кол Мур кимна за потвърждение.
Точно в девет се появи съдия Стивънс. Извика съдебните заседатели, за да ги провери по списък, после ги отпрати да продължат обсъжданията.
В това време Грег се обърна към Ричард Мур:
— Снощи допитването в сайта на Майк показа, че четирийсет и седем процента от зрителите са на моя страна. Гледа ли предаването?
— Не, Грег.
— Едва ли някога ще се озовеш в моето положение, но ако се случи Майк да го отразява, съветвам те да го гледаш. Ще откриеш, че си като двама души едновременно. От една страна, онези те хвърлят на лъвовете, а от друга — седиш на трибуната, наблюдавайки арената, и се питаш дали гладиаторът ще се справи. Доста интересно положение.
Не говоря смислено, сепна се Грег. Явно съм преуморен. Направо е налудничаво, че спах така добре нощес, но сутринта пък се събудих с ужасното чувство, че днес ще чуя присъдата си. Уж през цялото време мечтаех всичко да свърши, а сега се моля да не стигнат до единодушно решение. Ако ме обявят за виновен, процесът по обжалването ще продължи години, да не говорим за убедеността на Ричард, че няма да спечеля.
Осъден за убийство.
Искам си живота обратно. Искам да ставам сутрин и да отивам на работа. Искам да откарвам Кати на училище и да я гледам как играе на игрището. Искам да ходя на голф. Миналото лято почти не играх, а и рядко успявах да се съсредоточа.
Съдията се готвеше да напусне залата. Грег хвърли поглед към прокурорската маса. Емили Уолъс все още седеше там. Днес беше облечена в тъмнозелено сако, черен пуловер и черна пола. Беше кръстосала крака под масата и както обикновено, носеше обувки на висок ток. Потропването на токчетата й сутринта, когато влезе в съдебната зала, му напомни за токчетата на Натали, които чуваше в утихналия апартамент при връщането й около единайсет, след представление…
Ако не я взимах от театъра, винаги я чаках вкъщи, сети се Грег. Стъпките й по дървения под в антрето ме разбуждаха, ако бях задрямал.
После си наливахме по питие, а аз й приготвях нещо за хапване, ако беше гладна. Приятно ми беше да го правя, макар че тя се притесняваше, че ме държи буден не било честно.
Натали, защо наблягаше на неважните дреболии? Защо заради дяволската си неувереност не приемаше факта, че те обичам и обожавам да правя разни неща за теб?
Грег хвърли отново поглед към прокурорската маса: един от следователите, които го разпитваха веднага след като Натали почина и седем месеца след това, около ареста на Истън, се приближаваше към Емили Уолъс.
Трайън, сети се Грег. А как беше малкото му име? Да, вярно — Били. Докато даваше показания по време на процеса, беше очевидно, че се смята за Джеймс Бонд. Грег забеляза как Трайън фамилиарно обгърна раменете на Емили. Очевидно не й хареса, защото трепна и свъси вежди.
Сигурно й пожелава успех, реши Грег. Защо не? Ако ме признаят за виновен, това ще е победа и за двамата. Още един трофей. Положително ще отидат да го отпразнуват заедно.
Явно ще е днес, мина му през ума.
Убеден съм, че ще е днес.
Ричард и Кол взеха дипломатическите си куфарчета. Сега отиваме там, където вече е вторият ни дом, помисли си Грег.
В кафенето на съда.
В единайсет и половина, докато седяха в претъпканото кафене, телефонът на Ричард Мур започна да звъни. Грег и Кати играеха вист. Алис Милс се правеше, че чете списание. Кол и Ричард обсъждаха други свои случаи.