Ричард отговори, заслуша се и ги подкани:
— Да вървим. Взели са решение.
Телефонът иззвъня, докато Емили напразно се опитваше да се съсредоточи върху друго дело. Бутна папката настрана, обади се на Тед Уесли и чаткайки с токчетата по мраморния под, изхвърча в коридора. Реши да се качи пеша на третия етаж, вместо да чака асансьора.
Мълвата, че е взето решение, вече се бе разнесла. Хората се тълпяха в съдебната зала да си намерят място. Емили стигна до вратата и в този момент Грег Олдрич се появи насреща й. Двамата за малко да се сблъскат, но отстъпиха едновременно. Изгледаха се изпитателно и Олдрич й направи знак да влезе първа.
Тед Уесли я изненада, като се настани до нея. Щом има единодушно решение, той е почти убеден, че ще бъде в наша полза, помисли си тя. Затова сега се появява на първа линия. Дори е отделил време да си смени вратовръзката и сакото. Съвсем готов за пред камерите.
Съдия Стивънс обяви официално известното на всички:
— Преди петнайсет минути съдебните заседатели ме уведомиха, че са стигнали до решение. — Обърна се към пристава: — Въведете ги.
Докато те влизаха в залата, всички ги наблюдаваха напрегнато — искаха да прочетат по израженията им какво решение са взели.
Съдия Стивънс се обърна към съдебен заседател номер едно, Стюарт Харви.
— Господин Харви, станете, моля. Съдебните заседатели стигнаха ли до решение по този случай?
— Да, Ваша чест, стигнахме.
— Единодушно ли е?
— Да, Ваша чест.
В съдебната зала цареше пълна тишина.
Съдия Стивънс погледна Грег.
— Моля обвиняемият да стане.
С безизразно лице Грег Олдрич и адвокатите Мур се изправиха.
— По първото обвинение — нахлуване в дома на Натали Рейнс, виновен ли е, или не? — попита съдия Стивънс.
— Виновен, Ваша чест.
Всички в съдебната зала ахнаха. Щом е виновен за нахлуването в дома й, значи е виновен и по другите обвинения, помисли си Емили. Сега ще е или всичко, или нищо.
— Какво е вашето решение по второто обвинение — убийството? Виновен или невинен?
— Виновен, Ваша чест.
— Не… Не…
Кати скочи от мястото си до Алис Милс, преди някой да успее да я спре, прескочи преградата и прегърна баща си.
Съдия Стивънс я погледна, даде й знак да се върне на мястото си, изчака да му се подчини и отново се обърна към председателя на съдебните заседатели:
— По третото обвинение — притежаване на огнестрелно оръжие и използването му по незаконен начин, виновен ли е, или не?
— Виновен, Ваша чест.
Емили видя как Грег Олдрич се обърна, за да утеши ридаещата си дъщеря. Даже през надигналата се в залата глъчка, го чу да казва:
— Кати, всичко е наред. Това е само първият рунд. Повярвай ми.
Съдия Стивънс се обърна към Кати твърдо, но все пак състрадателно:
— Госпожице Олдрич, ще ви помоля да се овладеете, докато свърши процедурата.
Кати запуши уста с длани и зарови лице в рамото на Алис.
— Господин Мур, искате ли да чуете потвърждение от всеки от съдебните заседатели? — попита съдия Стивънс.
— Да, Ваша чест.
— Дами и господа, вашият председател съобщи, че смятате подсъдимия за виновен по всички обвинения — обобщи съдията. — Когато чуете името си, моля, кажете как сте гласували: „виновен“ или „невинен“?
— Виновен.
— Виновен.
— Виновен.
— Виновен… Виновен… Виновен…
По страните на две от жените се стичаха сълзи, докато отговаряха.
Грег Олдрич, със смъртно бледо лице, клатеше глава невярващо, докато и последният съдебен заседател не обяви, че го намира за виновен.
Сега вече съдия Стивънс потвърди, че решението е единодушно. Нареди приставът да придружи председателя на съдебните заседатели до залата, където бяха разисквали, да вземе веществените доказателства и да ги върне на адвокатите и прокуратурата.
След минута двамата се върнаха в залата. Емили погледна доказателствата на прокуратурата. Ричард Мур стори същото с доказателствата на защитата. Двамата потвърдиха, че всички документи са налице.
Съдия Стивънс се обърна за последен път към съдебните заседатели.
— Дами и господа, с произнасянето на решението вашата роля в този процес се изчерпи. От името на съда и всички участвали в процеса искам да ви благодаря. Бяхте изрядни. Уведомявам ви, че според съдебните правила никой, свързан с този процес, няма право да ви разпитва за хода на обсъжданията ви или за вашата роля при взимането на окончателното решение. Още веднъж — благодаря. Свободни сте.