Съдебните заседатели започнаха да се надигат от местата си. В това време Алис Милс скочи и извика:
— Аз не ви благодаря. Не схванахте правилно нещата. Никой от вас! Дъщеря ми беше простреляна и оставена да умре на пода, но убиецът й не е в тази зала. Грег, моят зет, е невинен. Не го е направил той. — Разгневена, Алис посочи с пръст Емили. — Твоят свидетел е лъжец и ти добре го знаеш. Видях го изписано по лицето ти вчера. Не отричай. Съзнаваш, че това е пародия, и в сърцето си се срамуваш, че си участвала в нея. Емили, за Бога!
Съдията тропна с чукчето.
— Госпожо Милс, напълно разбирам колко сте огорчена и разстроена и ви съчувствам, но настоявам да запазите мълчание, докато съдебните заседатели напускат залата.
Съдебните заседатели излязоха видимо потресени от чутото.
Оставаше да се внесе още един иск. Емили се изправи.
— Ваша чест, господин Олдрич е признат за виновен по три обвинения: незаконно нахлуване, използване на огнестрелно оръжие и убийство. Предстои му доживотен затвор и според прокуратурата съществува риск да се укрие. Определено разполага с финансовите средства за това. Прокуратурата настоява да бъде отменено пускането му под гаранция.
Ричард Мур, силно пребледнял, възрази. Съзнаваше колко безполезни са доводите му, но настоя да разрешат на Грег Олдрич да се прибере вкъщи до определяне на присъдата, за да уреди делата си и да направи необходимото за детето си, което е без майка.
— Съгласен съм с прокуратурата, че съществува сериозен риск да се укрие — обяви съдия Стивънс. — Трябвало е господин Олдрич да допусне вероятността да бъде признат за виновен и своевременно да направи необходимата подготовка. Размерът на присъдата ще бъде обявен на пети декември в девет сутринта. Пускането под парична гаранция се отменя. Господин Олдрич ще бъде задържан.
Смъртноблед, Грег Олдрич се подчини безропотно на полицая и сложи ръце зад гърба си. Изражението му не се промени, когато му поставиха белезниците.
Докато го отвеждаха към килията, два образа се запечатаха в съзнанието му: изключително разстроеното лице на Емили Уолъс и самодоволната усмивка на прокурор Тед Уесли.
48.
Емили не се включи в тържественото отпразнуване на победата в „Соларис“ в петък вечерта. Извини се с крайното си изтощение и се ограничи да покани Тед Уесли с жена му на вечеря, преди да заминат за Вашингтон. Наистина се чувстваше изтощена, но дори и да не беше, не можеше да си представи, че ще празнува присъда, която бе съсипала не само Грег Олдрич, но и невръстната му дъщеря, и майката на Натали.
„Съзнаваш, че това е пародия, и в сърцето си се срамуваш, че си участвала в нея.“ Обвинението, което Алис Милс изкрещя сякаш в агония, не спираше да се върти в главата на Емили. Симпатията й към Алис се примесваше с гняв. Посветих седем месеца от живота си на този случай, помисли си тя, докато излизаше от съда. За щастие всички представители на медиите си бяха тръгнали и никой не я пресрещна, когато отиваше към колата.
Исках единствено справедливост за едно изключително надарено човешко същество, което доставяше огромна наслада на толкова много хора. С какво е заслужила Натали да бъде застреляна така, питаше се тя.
„В сърцето си се срамуваш…“
Какво знае Алис Милс за сърцето ми?! Всъщност — какво знам и аз самата? То дори не е мое. Моето беше извадено на хирургическата маса и изхвърлено.
Преглътнатите сълзи, предизвикани от обвинението на Алис Милс, бликнаха, щом влезе в колата. Мислено я застигнаха и думите на един репортер: „Ще се прочуеш, Емили. Всички ще пишат за теб. До тази сутрин не знаех за сърдечната ти трансплантация. Няколко души го споменаха. И още нещо: нямах представа, че съпругът ти е загинал в Ирак. Моите съболезнования.“
Всичко това ще се появи в медиите, проблесна като мълния в съзнанието на Емили. Господи, не ми пука, че ще се разчуе за сърдечната трансплантация, каза си тя, но бих дала всичко на света да можех да се прибера сега вкъщи при Марк. Бих се справила с всичко, ако той беше до мен…
Отваряйки входната врата на дома си, тя чу бесен лай от задната веранда. Това й подейства като сърдечен поздрав и мигом повдигна настроението й. Побърза да отиде при Бес, благодарна за безрезервната любов, с която неизменно я даряваше.