Виждайки саковете на задната седалка на колата й, Джак попита дали да ги отнесе вътре.
Колкото и да му се доверяваше, на този етап тя не искаше да му казва какво съдържат.
— Добре би било. Тежички са. Донесох досиета, по които ще работя вкъщи. Няма да идвам в службата няколко дни. Искам да съм тук, когато сменят ключалките и осъвременяват жалката ми алармена система, с която Ланинг така лесно се е справил.
68.
Следовател Били Трайън се върна в съда в осем и половина вечерта в понеделник, за да донесе част от уликите, намерени в къщата на Маделин Кърк. Цял ден бе кръстосвал между трите къщи, за да наблюдава сбирането на уликите. Повечето време прекара в дома и гаража на Кърк.
След като разговаря с Емили в кухнята на Ланинг, нямаше желание да се среща отново с нея. Когато тя излезе около шест, той попита Джак Розен къде е отишла. Имала нужда да се махне за известно време, обясни му Джак.
Били не се съмняваше, че е отишла в кабинета си. От братовчед си Тед знаеше, че след избухването на Истън в съдебната зала Емили се е заканила да прегледа отново цялото дело.
Тед разпалено заяви на Били, че е бил на косъм да й забрани да го прави, но се притеснил да не подаде оплакване срещу него за неспазване на етиката.
— Направи ли го, уверявам те, че няма да съм следващият главен прокурор — изропта той.
От наблюдателния си пост в къщата на Кърк Били изчакваше да види кога ще се прибере Емили. Върна се към седем и половина видя я да разговаря с Джак Розен на алеята. Не му харесваше, че двамата се разбират така добре. После видя как Джак отнесе два тежки сака в къщата й.
Щом той излезе, Били го извика и доста безцеремонно попита:
— Какво имаше в саковете?
— Емили ще си остане вкъщи няколко дни и си е донесла дела да работи. Теб какво те засяга?
— Не ми харесва нищо, което прави — тросна се Трайън. — Както и да е — изчезвам оттук. Ще оставя уликите в службата и се прибирам.
Докато шофираше към вкъщи от съда, Били Трайън беше бесен. Ще се опита да отмени решението и да ме натопи, каза си той. Няма да го допусна.
Тя няма да ме унищожи!
Няма да унищожи и Тед!
69.
След като разговаря с Бел Гарсия, Майкъл Гордън светкавично набра номера на Ричард Мур.
— Здрасти, Майк — поздрави Ричард унило. — Зърнах те днес в съда, но нямах възможност да говоря с теб. Веднага след като обявиха присъдата на Истън, хукнах към затвора да разкажа на Грег. Щеше да му подейства добре да чуе нещо окуражително и ми се стори, че за пръв път, откакто чу решението, у него се породи нещо като надежда.
— Съвсем скоро нещата може да се подобрят още повече — отбеляза Майк развълнувано. — Затова ти се обаждам. Току-що говорих по телефона с жена, която ми даде информация за Истън. Ако се окаже истина, ще разбие на пух и прах сегашния процес.
Разказа накратко разговора си с Бел Гарсия и Ричард реагира точно както очакваше.
— Майк, ако на жената може да се вярва и наистина разполага с разписката и телефонния тефтер, ще успея да измъкна Грег под гаранция, докато правим по-нататъшни разследвания. — Започваше да звучи все по-бодро. — И ако всичко е истина, не допускам да се стигне до нов процес. Емили Уолъс едва ли ще се захване с такова нещо отново. Най-вероятно ще поиска от съдия Стивънс да анулира решението и да отхвърли предявените обвинения.
— И аз така мисля — призна Майк. — Хората ще пристигнат тук след малко. Съвсем скоро ще знаем къде сме. Ако разполагат с разписката, довечера ще ги включа в „Съдилища“ и бих искал и ти да се явиш с тях.
— Майк, с удоволствие, но съм с доста смесени чувства към тези хора. Не знам дали ще успея да се държа цивилизовано с тях. Разбира се, страшно ще се радвам за Грег, ако направим пробив, но съм бесен на този тип, че е укрил информацията само за да си спести малко данъци. Безобразие е най-меката дума, която ми идва на ум.
— Ричард, напълно разбирам как се чувстваш. Трябваше да се обадят по-рано и е нормално да го изтъкнеш довечера. Но ако се включиш в предаването и ги нападнеш, няма да помогнеш на Грег. А и не би искал да подплашиш и някой друг, който се е страхувал да се обади досега.
— Разбирам, Майк. Няма да ги нападам. Може дори да ги целуна, но продължавам да мисля, че е безобразие.
— Още по-голямо безобразие е, ако Джими Истън е бил подучен от някого да даде такива показания — напомни му Майк.
— Емили Уолъс никога не би го направила — възрази Мур.