Хората в снощното предаване на „Съдилища“ бяха така мили, мислеше си Бел, но остана шокирана от желанието на Рини да получи пари срещу информацията й за Джими Истън. И това ми било приятели, помисли си тя. Като се сетя, че Сал им пренесе багажа от апартамента по ниска тарифа, защото нямаха пари да му платят. Майк ми обясни, разсъждаваше тя, че Рини ще получи част от наградата, понеже съобщила, че Джими Истън е искал да открадне и от тях. Това доказвало „обичайния му почерк“.
Емили се оказа още по-привлекателна на живо, отколкото по телевизията. И като си помисли човек какво и е минало през главата: вдовица на герой от войната, сърдечна трансплантация, живот в съседство със сериен убиец, който я е шпионирал. Явно е много силна. Дано получи кратък отдих. Работила е усилено, за да осъди Грег, но не е виновна. Такава й е работата. И се държи така мило с нас. Някой друг би бил бесен, ако трудът му е отишъл напразно.
Е, има и един бесен, прецени тя. Прокурорът. Никак не й харесваше. Когато пристигнаха, почти не им обърна внимание. Човек да си помисли, че ние сме престъпниците, рече си Бел. Щели да го назначават за прокурор на цялата страна. В момента той гледаше свирепо Емили, която искаше разрешението му да подаде молба до съдията за пускането на Грег Олдрич под гаранция.
С огромно удоволствие бих се запознала с Грег, мислеше си Бел. Но сигурно ще ни е бесен, макар че накрая все пак проговорихме. Дали да му напиша писмо и да му се извиня? Или да му изпратя картичка с готово мило послание?
Прокурор Уесли каза:
— Приемам да се направят постъпки за пускане под гаранция. Но, Ричард, дори Джими Истън да е лъгал по какъв повод е бил в апартамента, не означава, че Грег Олдрич не го е уговарял да убие Натали Рейнс.
Това са глупости, помисли си Бел. Видя колко се ядоса Ричард Мур, защото лицето му почервеня. Съумя все пак да се овладее, преди да заяви:
— Допускаш ли някой здравомислещ човек да приеме версията, че Джими Истън е доставил лампа в апартамента на Олдрич в три часа и час по-късно се е върнал да получи аванс срещу уговорката да убие съпругата му?
— Дори да е така — тросна се Тед Уесли, — преди Истън да се появи, Грег Олдрич беше единственият заподозрян в този случай — не го забравяй. Аз съм готов да се обзаложа, че той е убиецът!
Явно няма да признае, че е допуснал грешка, помисли си Бел. Емили Уолъс стана. Беше много елегантна. Червеното сако съвършено подхождаше на тъмната й коса. И този пуловер по врата. Дали имаше голям белег от сърдечната операция?
Емили се обърна към Бел и Сал:
— Проявихте огромна смелост да проговорите. Много се радвам, че го направихте. — После каза на Ричард: — Сигурно съдия Стивънс е в съда. Да отидем да поговорим с него. Ще звънна в затвора и ще разпоредя да докарат господин Олдрич. После ще внесем иск за пускане под гаранция. — И с променен тон се обърна към прокурора: — Както знаеш, взимам няколко дни отпуска. Ще бъда вкъщи, ако искаш да говориш с мен. Винаги можеш да ме потърсиш на мобилния.
Прокурорът се направи, че не я е чул.
Господи, за нищо на света не бих работила при него, помисли си Бел.
74.
В десет и половина сутринта съдия Стивънс разпореди Грег Олдрич да бъде пуснат под гаранция.
Четирийсет и пет минути по-късно, след като звънна на Алис и Кати, Грег пиеше кафе с Ричард Мур в заведение близо до съда.
— Колко дълго прекарах вътре, Ричард? Около деветдесет часа? Дори не помня как мина уикендът, но все пак това бяха най-дългите деветдесет часа в живота ми.
— Разбирам те, но вече няма да се озовеш вътре. Бъди сигурен.
— Наистина ли? — попита Грег уморено. — Точно това ме притеснява: сега отново съм главният заподозрян за смъртта на Натали. Завинаги ще остана такъв. Ами ако някой друг се появи с друга налудничава история? Не забравяй, че още не съм в състояние да обясня какво съм правил през онези два часа, когато Натали умря. Няма свидетел, който да ме е видял в парка. Ами ако някой от Ню Джърси започне да твърди, че ме е видял в квартала или около къщата й? Какво ще стане тогава? Нов процес ли ще последва?
Разтревожен, Ричард Мур се вторачи в него и попита:
— Грег, да не намекваш, че си ходил с колата до Ню Джърси през въпросното утро?
— Не, разбира се. Само подчертавам колко съм уязвим. Няма начин да не съм срещнал някой познат, докато съм тичал, но бях болен от притеснение за Натали. Според мен това обяснява защо съм толкова объркан.