— Грег, напразно се тормозиш дали някой няма да се появи изневиделица и да обяви, че те е видял около къщата на Натали онази сутрин.
Ричард Мур звучеше неубедително дори за себе си. Не е много вероятно, но не е и изключено, помисли си той.
— Ричард, изслушай ме. В показанията пред съда заявих, че през прозореца на къщата в Кейп Код съм видял Натали ужасно разстроена. Беше се свила на дивана. На път за вкъщи отчаяно се притеснявах за нея, независимо от готовността ми да се разведем. Тази драма ме изтощи до смърт. На път за Кейп Код си спомних колко хубави моменти имахме с Катлийн. Исках отново такива взаимоотношения.
— И защо не го каза в съда? — попита Ричард.
— А как щеше да прозвучи? Вчера в килията разполагах с доста време за размисъл. Да предположим, че Натали се е страхувала от някого. Никой никога не е виждал мъжа, с когото твърдеше, че излиза. Възможно е дори той да не съществува. Може да го е казала само за да спра да й се обаждам? Или наистина се е виждала с някого и той я е причакал, когато се е върнала?
— Грег, накъде биеш?
— Ще ти кажа. Не съм червив с пари и при цялото ми уважение, ти никак не си евтин. Но частния детектив Бен Смит понякога работи за теб, нали?
— Да.
— Ще му платя, или на друг, когото ще наемеш, за да започне разследването отначало. Достатъчно дълго бях заподозрян. Няма да се почувствам свободен, докато не бъде открит убиецът на Натали!
Ричард Мур допи кафето си и направи знак за сметката.
— Грег, всичко, което каза, е абсолютно вярно. Бен направи проучвания дали Натали излиза с някого и не откри нищо. Но ето, семейство Гарсия се появиха едва сега с животоспасяващата информация. Там, навън, може да има и още някой, който знае нещо. Започваме да го търсим още днес.
Грег му протегна ръка.
— Ричард, радвам се, че се съгласи с мен. В противен случай това щеше да е последното кафе, което пием заедно. Сега искам да се прибера, да целуна дъщеря си и Алис и да взема най-дългия душ в живота си. Имам чувството, че миризмата на килията се е просмукала в порите ми.
75.
Би било нормално да се чувствам уморена, а не е така, мислеше си Емили, докато караше към Манхатън. Едва ли има връзка между смъртта на Натали и убийството на съквартирантката й Джами Ивънс в Сентрал Парк преди близо двайсет години. Според полицията Джами е жертва на престъпник, нападал жени в парка по онова време.
Но единствено тя е била убита!
Алис Милс никога не е свързвала двете убийства и най-вероятно е права. Натали така и не се срещнала с мъжа, с когото Джами е излизала. Само веднъж го е видяла на снимка, без дори да е сигурна дали въпросната снимка е била още в портфейла на Джами, когато са я убили.
Преди две години и половина, в началото на разследването на убийството на Натали, Били Трайън бе ходил в прокуратурата на Манхатън, за да се запознае със случая Ивънс и да разбере дали съществува някаква, макар и бегла връзка, между двата случая. Тогава донесе копия от основните доклади в Ню Джърси. Сред документите имаше и полицейски портрет на евентуалния заподозрян. Беше нарисуван по описание на Натали, въз основа на снимката, която бе видяла в портфейла на Джами.
На скицата се виждаше бял мъж, на около трийсет и пет, с дълга руса коса. Беше привлекателен и приличаше на учен, с гъстите си вежди и очилата на кръглите си кафяви очи.
Прокуратурата се намираше в долната част на Манхатън, на площад „Хоган“ №1. Емили паркира в гараж наблизо и продължи пеша по претъпканите улици. Звънна предварително на началника на детективите, а той определи ветерана детектив Стийв Мърфи да извади делото „Джами Ивънс“ и да й помогне, когато пристигне.
Във фоайето дежурният звънна на Мърфи, който потвърди срещата. Той я чакаше, когато тя слезе от асансьора на деветия етаж. Беше приятен петдесетинагодишен мъж с късо подстригана коса. Посрещна я с усмивка.
— Нямате ли си достатъчно престъпления в Ню Джърси, та идвате тук да се занимавате с нашите неразрешени случаи от двайсет години? — попита той добросърдечно.
Емили мигом го хареса.
— Имаме си предостатъчно престъпления — увери го тя. — Чувствайте се свободни да дойдете да ни ги разрешите, когато пожелаете.
— Извадих досието „Ивънс“ и го оставих в една от залите.
— Чудесно.
— Прегледах го — сподели Мърфи, докато вървяха по коридора. — Преценили сме го като завършил трагично обир. Тя вероятно се е съпротивлявала. Три други жени са били нападнати в парка горе-долу по същото време, но единствено Ивънс е убита.