— Знаеш ли какво? — заговори той. — И на мен вече ми дойде до гуша от теб. Омръзна ми да се крия от света. Прекарах цялата си младост в тъмни, грозни стаи, работех денонощно като вол, печелех купища пари — и за какво? Единственото нещо, което си купил с парите си, беше тази къща; а ти я построи само за да можеш да си отмъстиш. Хюстън веднъж ми каза, че аз съм също толкова лош, колкото и ти: винаги се крия от хората и винаги съм нащрек да хукна към кабинета ти, когато ме повикаш. Дълго мислих над, думите й и смятам, че тя имаше право.
Идън отстъпи крачка назад и потърка кокал четата на ръката си.
— Мисля, че е крайно време да потърся своя собствен живот. Все пак през годините, които пожертвах за великите ти цели, ти ми плащаше добри пари и аз успях да сложа настрана няколко милиона, Сега ще ги използвам за да уредя живота си, както на мен ми харесва.
Той протегна ръка на Кен, но последният не й обърна внимание.
По-късно Кен видя как Ян, Джоан и Шъруин се качиха в каретата при Идън, което означаваше, че в къщата е останал само персоналът. Но той не дочака да съмне, а уволни всички прислужници още същата нощ.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Хюстън стоеше посред спалнята на Памела, без да обръща внимание на нищо край себе си.
— Най-напред ще те пъхна в горещата вана, а след това ще ми разкажеш как се стигна дотук.
Хюстън остана да стои неподвижно в стаята, когато Памела я остави сама, за да приготви банята. Не беше сигурна дали всичко, случило се през тази вечер, беше успяло напълно да проникне в съзнанието й. Единственото, което знаеше, бе, че обичаше мъж, който я беше използвал като инструмент за своето отмъщение.
— Ваната е готова — извика Пам и побутна Хюстън към облицованата с розови плочки баня. — Сега се съблечи, а аз ще проверя какво е състоянието на баща ми. И недей да стоиш пред ваната с такова лице, като че ли в следващия миг светът ще рухне, Хюстън!
С години я бяха обучавали на послушание и затова сега изпълни нареждането на Памела като добре дресирано животно. Когато Памела се върна, Хюстън лежеше във ваната, покрита до шията с ароматна сапунена пяна.
— Доктор Уестфийлд най-после успя да успокои баща ми — съобщи Пам. — Той е твърде стар за подобни вълнения. Във всеки случай има само една тема, която действително би могла да го засегне — Закариа. Да не би Кен да му е казал, че има намерение да ми отнеме сина? В такъв случай би трябвало да се подготвя за битка…
— Не — промълви уморено Хюстън. — Не е тръгнал да се занимава със сина ти. Нищо толкова благородно.
— Смятам, че спокойно можеш да ми довериш какво се е случило и какво те накара да напуснеш Кен.
Хюстън вдигна очи нагоре към жената, която, реално погледнато, изобщо не познаваше. Бяха се сближили до известна степен само благодарение на нейния син. Но от друга страна, Памела беше единствената любов в живота на мъжа й.
— Защо всъщност ми помагаш? Нали все още го обичаш?
Памела я изгледа е присвити очи.
— Значи той ти е разказал, че в деня на сватбата бях при него?
— Каза ми, че е отказал да приеме твоята… покана да тръгне с теб.
Памела се засмя.
— Как тактично само се изразяваш! Вероятно е забравил да спомене, че аз бях тази, която стигна до заключението, че ние двамата не сме в състояние да живеем заедно продължително време. Разделихме се с взаимното убеждение, че най-късно три месеца, след като се съберем, щяхме да се хванем за косите. А сега ми разкажи какво се случи между теб и Кен. Всичко ще си остане между нас, ако имаш колебания в това отношение. А аз и без това рано или късно ще го узная.
Ако Кен реши да отнеме състоянието на Фентън, тъй като според закона то му принадлежи, скоро ще го разбере целият град, разсъждаваше Хюстън.
— Знаеш ли коя е майката на Кен? — попита тихо тя.
— Нямам понятие. Никога не ми е хрумвала мисълта, че той изобщо би могъл да има майка. Вероятно защото винаги се държеше като тиранин и, изглежда, не усещаше нужда от нещо толкова просто като една майка. Вероятно съм приемала, че е дошъл на този свят някак от само себе си.
Хюстън се отпусна в топлата вода и започна да разказва историята на Чарити Тагърт. Опита се да я предаде съвсем безпристрастно и да не я оцветява със своите собствени чувства.
Памела беше седнала до ваната на трикрако столче от месинг, тапицирано в розово, и слушаше внимателно.
— Нищо не съм знаела за тези събития — промълви тихо тя, когато Хюстън завърши разказа си. — Казваш, че всичко, което принадлежи на баща ми, според закона е собственост на Кен. Тогава няма нищо чудно, че той иска да си отмъсти, както не е чудно, че баща ми трепери от страх. Но ти не си напуснала Кен само защото се е появил на белия свят като бедно дете. Какво стана между вас?