Джоан през цялата нощ седя до леглото на баща си и се опитваше да го успокои, като непрекъснато го уверяваше, че тя и Ян няма да се върнат в лагера никога вече. Идън пое грижата за всичко останало, което беше в състояние да облекчи болния.
Най-после, когато слънцето вече се показваше над хоризонта, Шъруин задряма и двамата тихо излязоха в коридора пред стаята му.
— Не бих могла да ви се отблагодаря достатъчно за всичко — повтаряше за хиляден път Джоан.
— Тогава престанете да се опитвате. Бихте ли желали сега да закусите?
— Смятате ли, че по това време трапезарията вече е отворена?
Идън се ухили и отмахна кичур коса от челото й.
— След такава нощ персоналът на хотела е достатъчно стреснат от мен и ще направи всичко, каквото му кажа.
Това не бяха празни думи. Съненият нощен портиер отключи за тях залата за хранене, свали два стола от една маса до прозореца и веднага отиде да вдигне готвача от леглото. За нещастие последният живееше на четири мили от хотела, затова мина известно време, преди да стигне до кухнята. Но нито Джоан, нито Идън забелязаха, че чакаха цели два часа, преди да им поднесат закуската.
Разговаряха за младостта си. Джоан разказа как още от дете е трябвало да се грижи за всички мъже от семейството, тъй като майка й починала, когато тя била едва единадесетгодишна. Идън разказа как неговото семейство загинало при пожар и как по-късно Кен го взел под своя закрила.
— Кен ми подейства добре. Не исках никога вече да обичам някого, защото се страхувах, че той също може да умре. Страхувах се, че след това вече няма да понеса самотата…
Той остави салфетката за хранене настрани.
— Готова ли сте за излизане? Смятам, че междувременно са отворили и канторите в града.
— Да, разбира се — отговори тя, ставайки от масата. — Не искам да ви отклонявам от работата ви.
Той я хвана за лакътя.
— Нямах предвид себе си, а нас двамата. Сега ще отидем при някой посредник на недвижими имоти и ще купим къща. Трябва да бъде достатъчно голяма, за да има място за всички ни.
Тя се отдръпна крачка назад и го погледна.
— За всички ни? Не знам какво искате да кажете с това, но Ян, баща ми и аз не бива да живеем при вас. Аз ще си потърся някаква работа в града, ще помоля Хюстън да ми помогне. Ян ще тръгне на училище, а по-късно също ще работи, докато баща ми…
— Вашият баща би предпочел да се убие, отколкото да бъде в тежест на вас и Ян. Момчето вече е прекалено голямо, за да посещава общинското училище. Един частен учител ще свърши много по-добра работа. Освен това вие няма да печелите толкова, че да издържате и себе си, и двамата мъже. Не. Сега ще дойдете с мен и ще ми помогнете да изберем хубава къща, а след това ще водите домакинството.
— Невъзможно е да направя подобно нещо — отговори упорито тя. — Как ще водя домакинството на един неженен мъж?
— Вашият баща и братовчед ви ще имат грижата доброто ви име да не пострада. Те положително ще ме удрят през пръстите всеки път, когато понеча да се приближа до вас повече, отколкото е редно. Всъщност напоследък все по-често се улавям, че мисля за женитба. Особено след всичко, което преживях през последните месеци в къщата на Кен. Елате, Джоан. Замълчете най-после и нека заедно отидем на покупки. Вероятно трябва да купим и мебели, хранителни припаси и всякакви други неща, преди да помислим да напуснем този хотел. Повярвайте ми, прислугата ще е готова да ни помогне при пренасянето, след като научи, че така по-бързо ще се отърве от нас.
Джоан беше прекалено замаяна, за да успее да се възпротиви, когато Идън я отведе горе при баща й, за да го уведоми къде смятат да отидат. В края на краищата Ян, Джоан и Идън отидоха в града при посредниците на недвижими имоти.
Хюстън седеше на масата за хранене в столовата на Памела и унило побутваше кашата от овесени ядки, поставена в чиния пред нея.
В това време Памела нахлу като ураган в стаята и започна да сваля дългите бели ръкавици от шевро.
— Хюстън, целият град кипи! Носят се какви ли не слухове за случилото се тази нощ — извика тя, преди още да е успяла да каже добро утро. — След като си напуснала къщата, е станал скандал между Идън и Кен в салона на първия етаж. Една от прислужниците разказва, че са си крещели часове и Идън е изскочил от къщата като бесен.
— Значи Идън също си е отишъл? — промълви Хюстън с разширени от изненада очи.
— Не само той, но и тримата Тагъртови: Джоан, Ян и Шъруин. А след като те напуснали, Кен слязъл в приземния етаж и уволнил цялата прислуга.
Хюстън се облегна назад в стола си и въздъхна дълбоко.