До този момент Хюстън не беше помислила по какъв начин ще си запълва времето, след като вече не трябва да се грижи за Кен и за неговата къща. Но сега й стана ясно, че само ще седи в жилището на Памела и ще се проклина, че е била такава глупачка да се влюби в мъж като Кен Тагърт. Трябваше й нещо, което да отклони вниманието й.
— Добре — съгласи се тя. — С удоволствие бих правила такова нещо. Освен това много пъти съм размишлявала как жените на работниците в мините биха могли да разхубавят своите бараки и да внесат малко радост в тъжната си съдба.
Блеър натовари Хюстън с толкова много работа, че тя изобщо нямаше време да мисли за разрушения си живот. Щом Хюстън беше готова с една статия, Блеър вече имаше идея за следващата. Памела също се включи активно в списанието на Блеър. Тя превърна кухнята си в опитна лаборатория за премахване на петна и упорито търсеше ефикасно средство за почистване на кадифе. Вечер цялата къща миришеше на амоняк, но Хюстън вече можеше да съобщи на бъдещите читателки на списанието, че „две чаени лъжички амоняк и две чаени лъжички гореща вода, нанесени с твърда четка, отстраняват почти всички петна от кадифето“. Блеър каза, че вероятно ще използва тези ценни сведения за уводна статия. Памела се усмихна зарадвано, но Хюстън знаеше, че сестра й само се е пошегувала.
Писането предоставяше на Хюстън идеален претекст да стои затворена между четири стени и да не се излага на общественото любопитство. Памела често напускаше къщата, без да каже на някого къде отива, и държеше Хюстън в течение на градските клюки. При Кен нямаше никакви промени: както и преди, живееше сам в своята къща — без прислуга и без приятели.
— И без своите роднини. Това би трябвало да го направи щастлив — каза Хюстън. — Сега ще може да работи непрекъснато, без някой да го смущава.
— Не се озлобявай, Хюстън — каза Пам. — Човек не бива да плаче за онова, което би могло да бъде — то ни прави само нещастни. Вече съм го преживяла. Какво ще кажеш да поместим тази рецепта в първото издание: за един цент синка и за един цент кора от сапунено дърво, смесени, дават превъзходно средство за боядисване. С него два пъти вече освежавам филцовата си шапка. Не изглежда ли съвсем като нова?
— Да, разбира се — каза разсеяно Хюстън, докато стържеше с четка полепналото по буквите мастило. Блеър й беше разказала, че при първите пишещи машини „Ремингтън“, които се появили на пазара, лостовете на буквите непрекъснато се залепвали един за друг. Когато потърсили причината, производителите установили, че машинописците пишат толкова бързо, че механиката не може да ги следва. По тази причина решили да направят клавиатурата по-сложна. Разпръснали по-често употребяваните букви върху клавиатурата и пръстите на пишещите трябвало да изминават по-големи разстояния. По този начин скоростта на писане с машината чувствително била намалена.
Две седмици след като Хюстън беше напуснала Кен, в Чандлър пристигна железопътният вагон, поръчан от Кен за Оупъл. Вагонът предизвика сензация в града. Оупъл пристигна с обляно в сълзи лице при Хюстън и говори в продължение на един час какъв чудесен мъж е напуснала дъщеря й и как само е могла да стори подобно нещо. И че една жена без дете не е жена, а сега, когато Хюстън няма дори съпруг, животът й е толкова ужасен, че косите да му настръхнат на човек.
Хюстън все пак успя накрая да обясни на майка си, че Кен е бил този, който не я е искал, а не обратното. Всъщност това не отговаряше напълно на истината; но защо да не излъжеш малко майка си, ако е невъзможно да я успокоиш по друг начин?
Хюстън се завърна при своята пишеща машина и се опита да не мисли за това, което е било преди.
Оупъл Чандлър Гейтс се движеше бавно по Хашет стрийт към Вила Тагърт. Всъщност смяташе само да слезе в града на покупки, а мистър Гейтс никога не би се учудил защо е облякла новия си костюм с гарнитура от кожи и е сложила шапка от сребърни лисици, за да пазарува. Мъжете много рядко разбираха значението на дрехите. Днес тя трябваше да направи възможно най-добро впечатление, тъй като отиваше при Кен, за да го помоли да си прибере Хюстън обратно — при положение че той я беше изхвърлил от къщата, както й беше подсказала Хюстън.
Хюстън винаги си е била неотстъпчива, разсъждаваше Оупъл. В това отношение приличаше изцяло на баща си. Бил можеше да бъде много близък приятел с някого, но когато този човек разочароваше неговото доверие, той никога, за нищо на света не му прощаваше. Хюстън не беше по-различна — след оскърблението, което й беше нанесъл Леандър, той й беше станал толкова чужд, като че живееше на друга планета.