— Знам, че не е редно да ви водя тук, но това е единственото място в къщата, което не е претъпкано с хора.
Хюстън се опита да не показва тревогата си, тъй като имаше впечатлението, че Идън е ужасно ядосан.
— Знам, че днес е денят на сватбата ви. Но преди това искам да ви кажа нещо много важно. Кен прекрасно знае, че личната сигурност на хората, които са свързани с такъв богат човек като него, често пъти е застрашена. — Той я изгледа втренчено. — С това исках да кажа, че през последните седмици Кен често ми възлагаше да ви следя.
Хюстън усети как кръвта се отдръпва от лицето й.
— Това, което видях, не ми хареса — продължи Идън. — Не ми хареса, че една млада жена сама, без защитник, отива в лагера на миньорите. А това „сестринство“, към което принадлежите и вие…
— Сестринството — прошепна смаяна Хюстън. — Как разбрахте…
Идън взе един стол и го постави зад нея. Хюстън с треперещи крака се отпусна върху него.
— Не исках да ви шпионирам, но Кен настоя да се… да се скрия в стенния гардероб вечерта, когато организирахте прощално събиране на чай. Твърдеше, че имате нужда от защитник.
Хюстън беше втренчила поглед в ръцете си и по тази причина не забеляза слабата усмивка на Идън при думите „събиране на чай“.
— Какво знае той? — прошепна тя.
Идън придърпа втори стол и седна срещу нея.
— Страхувах се, че ще ми поставите този въпрос — отговори той с глух глас. — Но нима можех да му кажа, че се омъжвате за него заради връзките му с Фентън? Вие използвате парите му, за да финансирате кръстоносен поход срещу злия враг — въглищата. По дяволите, Хюстън! Всъщност би трябвало да го разбера по-рано. При сестра, която открадна годеника на собствената си близначка…
Хюстън величествено се изправи.
— Мистър Нийлънд! — пропели през зъби тя. — Няма да стоя тук и да слушам как обиждате сестра ми! Освен това нямам представа за какво намеквате, като говорите за връзките на Кен с Джейкъб Фентън. Ако смятате, че имам лоши намерения, нека веднага отидем при Кен и му кажем всичко.
— Почакайте за миг! — извика той, скочи от стола и я задържа за ръката. — Защо не ми обясните?
— Искате да кажете, че трябва да се опитам да ви убедя, че съм невинна и че няма ди заведа Кен Тагърт пред олтара, за да го заколя? Не, сър. Не отговарям на подобни обвинения. Но вие бихте могли да ми разкриете нещо Смятате ли да запазите за себе си онова, което узнахте, за да можете да ме изнудвате?
— Сега сме квит! — засмя се Идън с явно облекчение. След като взаимно си показахме рогата, сега бихме могли да поговорим спокойно, нали? Трябва да признаете, че вашите действия не могат да бъдат определени като невинни.
Хюстън също се опита да се отпусне, но това не и се удаде напълно. Не можеше да свикне с мисълта, че по някакъв начин Идън е открил тайната на сестринството.
— От колко време се занимавате с този маскарад? — попита младият мъж.
Хюстън отиде до прозореца. Долу на тревата работниците сякаш се готвеха да издържат обсадата на цяла армия. Тя погледна отново към Идън.
— Това, което правят жените днес, са го правили поколения преди тях. Сестринството е било основано от майката на моя баща още когато Чандлър в Колорадо изобщо не е съществувал. Ние не сме само приятелки, които взаимно си помагат, но и се притичваме на помощ на всеки друг, който се нуждае от нещо. В момента наша главна грижа са работниците в мините за въглища. Не вършим нищо незаконно. — Тя твърдо изгледа Идън. — Нито пък се опитваме да използваме някого за нашите цели.
— Тогава защо е тази игра на криеница?
Тя го погледна невярващо.
— Чудите се? След като ми отправихте толкова горчиви упреци! А вие даже не сте ми роднина. Можете ли да си представите как биха реагирали бащите и съпрузите, когато научат, че техните нежни жени прекарват свободните си следобеди да управляват впряг от четири коня? А някои от нас имат… — Тя спря по средата на изречението.
— Разбирам вашата гледна точка. Но мога да разбера и тяхната. Това, което правите, е опасно. Може да ви… — Той се запъна. — Току-що казахте, че вече трето поколение действа…
— И се посвещаваме на проблеми, които с течение на времето се променят.
— Ами тези… събирания на чай?
Хюстън неволно се изчерви.
— Идеята е на баба ми. Тя казваше, че е пристъпила наивна и абсолютно непросветена към първата си брачна нощ, и това е било страшен удар за нея. Искаше да спести на своите приятелки и на техните дъщери подобни преживявания. Смятам, че събирането вечерта преди сватбата постепенно се е превърнало в това, което вие — Хюстън преглътна — имахте възможност да наблюдавате.
— Колко жени в Чандлър принадлежат към сестринството?