Когато Хюстън погледна уплашено надолу и видя под себе си Кен, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър Гейтс или Леандър, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо.
Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума:
— Шапката ми вероятно се е изкривила.
Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане.
— Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо.
Хюстън беше като парализирана. Той не й се сърдеше!
— Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш.
— Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата.
— Кен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти.
Той й се ухили.
— Много скоро пак ще се видим, палавнице.
С тези думи пъхна ръце в джобовете, взе да си подсвирква и тръгна към къщата, като кимаше на хората, които срещаше.
— Хюстън — обади се Оупъл зад гърба на дъщеря си, — ако най-после не се облечеш, ще пропуснеш собствената си венчавка.
— По-скоро бих умряла — отговори Хюстън, силно натъртвайки на думите си, и избяга в спалнята.
Десет минути по-късно Кен разопакова пакета, който Хюстън беше скрила в бюрото му. Вътре се намираха две кутии с пури и писмо: „Това са най-фините пури, произведени в Куба. Отсега нататък всеки месец две кутии от най-добрите пури, които могат да се купят с пари, ще бъдат доставяни на мистър Кен Тагърт в дома му,“ Писмото беше подписано от фирма за пури в Кей Уест, Флорида.
Кен току-що си беше запалил една от подарените пури, когато в кабинета влезе Идън. Кен му подаде кутията.
— Подарък от Хюстън. Можеш ли да ми кажеш как е успяла да осигури своевременно за сватбата всичките тези работи?
Идън си позволи няколко секунди, за да се наслади на вкуса на пурата.
— Ако все още мога да науча нещо на този свят, то е, че никога не бива да се подценява една лейди.
— Всяка жена, която доставя такива пури, заслужава титлата лейди. Но хайде — промърмори доволно той, — доколкото виждам, вече е време да се преоблека за сватбата. Ще дойдеш ли с мен да ми помогнеш за вратовръзката?
— Разбира се.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Хюстън сама беше скицирала модела на венчалната си рокля — семпла, но изключително изискана; изработена от копринен атлас с цвят на слонова кост, който се спускаше на дълги, подчертаващи фигурата волани, без напречни шевове. Сложна персийска шарка от хиляди изкуствено отгледани перли красеше талията, извиваше се надолу към бедрата и нагоре през гърдите към високо затвореното деколте. Роклята беше с богато надиплени ръкави, които още повече подчертаваха тънката талия. Тесните маншети също бяха обшити с перли, които повтаряха шарката на колана.
Хюстън стоеше неподвижна, докато приятелките й закрепваха воала на главата й. Той представляваше петметрова, паяжиннотънка, ръчно изработена ирландска дантела, известна под името Йоол — смела комбинация от фигурки на диворастящи цветя и бодливи листенца. Тези сложни шарки създаваха великолепен контраст с копринената гладкост и строгата кройка на роклята.
Тиа подаде на Хюстън сватбения букет. Цветовете от портокалово дърво и розовите пъпки приличаха на дъждовни капчици сред обилната зеленина. Хюстън го взе и се приготви за тържественото влизане в залага.
Оупъл погледна дъщеря си и очите й блеснаха.
— Хюстън… — започна тя, но гласът й изневери.
Хюстън целуна майка си по бузата.
— Аз получавам най-добрия мъж на света, мамо.
— Да, знам. — Оупъл й подаде букетче за косите от неразпукни розови пъпки. — Тези цветя са от сестра ти. Решила е тя да носи червени рози, а ти розови. Мисля, че има право, като казва, че не бива да бъдете съвсем еднакви на сватбата си.
— Но нашите воали имат различни шарки — усмихна се Хюстън, докато Сара закрепваше букетчето на воала над лявото й ухо.
— Готови ли сме вече? — попита Тиа. — Мисля, че тази музика е предназначена за вас двете.
Блеър очакваше сестра си на горния край на стълбището. Двете се прегърнаха тържествено.
— Обичам те повече, отколкото предполагаш — прошепна Блеър. Когато се отдели от сестра си, очите и бяха мокри от сълзи. — Време е да свършим най-после с това представление.
Месинговият бордюр на парапета беше украсен с папрати, а на равни промеждутъци по тях се белееха прекрасни калии. Под дъгата на стълбището бяха заели местата си дванадесет музиканти от градския струнен оркестър, които засвириха сватбения марш.