— Други жени? — Веднага разбра, че Блеър се колебае да й съобщи нещо, и призова цялата сила на волята си, за да остане спокойна. Ако Блеър си въобразяваше, че още един път ще решава вместо нея… — Блеър, ако знаеш нещо, най-добре е да ми го кажеш!
Тъй като Блеър продължаваше да мълчи, Хюстън я заплаши с пръст.
— Не си мисли, че ще ти позволя отново да се разпореждаш с живота ми, както днес пред олтара, защото ще се разделим завинаги! Аз съм зряла жена, ти знаеш нещо за мъжа ми и искам да ми го кажеш веднага!
— Видях как малко преди венчавката Кен целуваше Памела Фентън в градината — изрече на един дъх Блеър.
За момент Хюстън усети, че коленете й се подгъват; но само след миг разбра какво в действителност означава това потресаващо разкритие. Значи това имаше предвид Кен, когато каза, че заради нея днес се е отказал от нещо.
— Но той въпреки това дойде при мен — прошепна тя. — Видя я, целуна я, но се ожени за мен.
Нищо не би могло да я зарадва повече от това откритие.
— Блеър, в този миг ти ме направи най-щастливата жена на света. Сега остава само да намеря мъжа си и да му кажа, че го обичам. Нека се надяваме, че той ще ни прости.
Но изведнъж й дойде на ума една ужасна мисъл.
— О, Блеър, ти не знаеш какъв човек е Кен! Толкова е добър, толкова щедър по природа, толкова силен, че всички хора биха искали да се облегнат на него! Но той е… — Тя зарови лице в ръцете си. — Той не би могъл да понесе и най-малкото оскърбление; а ние го унизихме пред целия град. Това той никога няма да ми прости. Никога!
Блеър тръгна към вратата.
— Аз ще отида при него и ще му кажа, че всичко е станало по моя вина и че ти нищо не си знаела за намеренията ми. Хюстън, аз дори не подозирах, че ти наистина искаш да се омъжиш за него. Просто не можех да си представя, че някоя жена би искала да живее е такъв като него.
— Няма защо да се тревожиш за нашия съвместен живот, тъй като той сигурно вече ме е напуснал!
— Но какво ще стане с гостите? Не може просто така да ги изостави!
— Нима трябваше да остане тук и да слуша как се шегуват с Леандър, че до последния момент не е знаел коя от нас да предпочете! Нито един не се сети, че Кен също имаше възможност да избира между две жени. Кен смята, че аз все още съм влюбена в Лий, ти също смяташ така, а пък мистър Гейтс е убеден, че го вземам само заради парите му. Мисля, че мама беше единствената, която разбра, че съм влюбена — за пръв път в живота си!
— Какво да сторя, за да поправя грешката си? — попита унило Блеър.
— Нищо не може да се направи. Той ме напусна. Подари ми парите в банковата сметка, подари ми къщата и си отиде. Но какво ще правя аз с тази голяма, празна къща, ако него го няма в нея? — Хюстън отново седна. — Блеър, та аз дори не знам къде е отишъл. Кой знае, може би вече седи в някакъв влак и пътува обратно за Ню Йорк…
— По-вероятно е на път към планинската си хижа. Двете жени стреснато вдигнаха очи и видяха Идън, застанал в рамката на вратата.
— Не исках да подслушвам, но тъй като бях свидетел на венчавката, разбрах, че той побесня от гняв.
Хюстън енергично нави воала на сватбената рокля около ръката си.
— Аз ще го намеря и ще му обясня какво се е случило. Ще му кажа, че сестра ми е заслепена от любов към Леандър и е решила, че аз също съм влюбена в него. — Тя се обърна усмихнато към Блеър. — Много ми е неприятно, задето си сметнала, че съм способна да се омъжа само заради парите, но ти благодаря за обичта и за готовността да пожертваш заради мен онова, което вече ти е станало толкова скъпо.
Тя бързо целуна сестра си по бузата. Блеър за миг се притисна към нея.
— Хюстън, аз нямах никаква представа, че толкова държиш на него. Щом приемът свърши, ще ти помогна да опаковаш багажа си и…
Хюстън с усмивка се освободи от прегръдките й.
— Не, скъпа, не, властна моя сестричке. Аз ще напусна тази къща още сега. Мъжът ми е по-важен за мен от приятното прекарване на няколкостотин гости. Ти ще останеш тук да се грижиш за тях. Измисли какво да им отговаряш, когато те питат къде сме изчезнали двамата с Кен.
— Но, Хюстън, аз нямам понятие как да се справя с прием от такава величина!
Хюстън се спря пред вратата.
— Трябваше да си държиш устата, когато отидох в онова „безполезно“ училище — засмя се тя. — Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Усмихвай се любезно, когато разговаряш с гостите, а ако има няколко хранителни отравяния и разстроени стомаси, те няма да бъдат проблем за госпожа докторката. Много щастие! — С тези думи тя изхвръкна от стаята и остави Блеър сама с няколкостотин гости и с ужасната перспектива да ги угощава и забавлява.
Пред кабинета Идън хвана Хюстън за ръката и я отведе в килера за хранителни продукти близо до северната веранда. Там я изгледа втренчено и се усмихна.