— Радвам се, че си донесла храна — каза той. — В бързината съвсем забравих да си взема нещо от бюфетите. Идън няма да повярва, но когато изям три кутии праскови наведнъж, почва да ми се повдига от тях.
Идън приготви чантите с храна, а братовчедка ти Джоан се погрижи той да не забрави дори сватбената торта.
— Аха — промърмори Кен и се изправи. — Сватбата. Предполагам, че ти развалих деня, а жените винаги се радват на сватбите.
Той започна да разкопчава ризата си.
— Повечето жени преживяват сватбен ден, какъвто и аз бях планирала за нас; но само на някои е съдено да преживеят толкова изненади, както на мен днес.
Докато изтегляше от панталоните мократа си риза, той й се усмихна.
— Твоята сестра предизвика цялата бъркотия пред олтара, нали? Ти не си знаела нищо за намеренията й. За съжаление това ми стана ясно едва когато се озовах в хижата.
— Аз наистина нямах нищо общо с тази работа — отговори тихо тя. — Но Блеър не го е направила с лоши намерения. Тя ме обича и понеже смяташе, че искам само Леандър, направи опит да ми го подари.
Когато Кен започна да си сваля панталоните, Хюстън втренчи поглед в огъня. Това е първата ми брачна нощ, мислеше непрекъснато тя, и по тялото й се разливаха топли вълни.
— Смяташе? — повтори въпросително Кен и тъй като тя не отговори, той попита упорито: — Ти току-що каза, че тя е смятала, че ти искаш Уестфийлд за мъж. Вече не смята ли така?
— Не. Разбра го едва когато поговорих е нея след венчавката — измърмори Хюстън, гледайки в огъня. Чуваше как Кен изтрива тялото си е кърпа и усещаше почти непреодолимо изкушение да се обърне. Дали действително беше така добре сложен като професионалния боксьор, когото беше ангажирала за събирането на сестринството?
Едно бързо движение — и Кен коленичи пред нея.
Той беше увил кърпата около бедрата си и изглеждаше точно така, както гърците са изобразявали своите богове през античността. Гладките, могъщи мускули под силно запрялата кожа в действителност бяха много по-привлекателни от тези на мъжа, когото Хюстън беше извикала на събирането.
Каквото и да искаше да каже Кен, той го забрави в мига, когато я погледна. Дъхът му спря в гърлото.
— Вече съм те виждал да ме гледаш по този начин — промълви той. — Когато строши каната с вода в главата ми, защото се осмелих да те докосна. И сега ли имаш намерение да постъпиш така?
Хюстън само го погледна и отпусна одеялото, така че то се свлече но раменете й и спря малко над гърдите й.
— Не — беше всичко, което можа да каже тя.
Огънят хвърляше топли отблясъци върху голата й кожа; но нищо не можеше да се сравни с усещането, което изпита, когато Кен сложи ръка на бузата й. Той нави около пръстите си мокрите коси, нападали по раменете й. Палецът му леко поглади долната й устна. Погледът му беше впит в очите й.
— Виждал съм те в най-различни елегантни дрехи — прошепна той. — Но никога не си изглеждала по-красива от сега. Радвам се, че дойде чак тук. Това е място, подходящо за любов.
Хюстън го гледаше в очите, докато ръката му се плъзна към раменете й. Когато започна да сваля одеялото от гърдите й, тя затаи дъх и усети, че се моли в душата си — дано да му хареса.
Много нежно, като че имаше насреща си дете, той я прегърна през раменете и я положи на пода на колибата. Тя се напрегна при мисълта: сега ще се случи.
Кен разгърна одеялото и откри цялото й голо тяло.
Хюстън трепереща зачака присъдата му.
— По дяволите — проговори тихо Кен. — Никак не е за чудене, че Уестфийлд беше луд по вас, близначките. Досега всеки път съм установявал, че разните извивки и заоблености под дрехите на дамите до голяма стенен се дължат на огромни количества вата.
Хюстън неволно се засмя.
— Харесвам ли ти?
— Дали ми харесваш? — промълви той и простря ръката си към нея. — Погледни тук. Трепери толкова силно, че не съм в състояние да се овладея. — Той сложи ръка върху меката кожа на корема й. — Дяволски тежко е за мен да те изчакам. Но една дама, която се е изкачила на върха на планината в тази буря, за да прекара нощта с мен, заслужава само най-доброто. Не някакво си бързо, задъхано боричкане на пода. Остани така, докато аз приготвя нещо за пиене. Обичаш ли праскови? Недей! — извика той, когато Хюстън опита отново да се увие в одеялото. — Не го пипай! Ако ти стане студено, ще се сгушиш в скута ми и аз ще те стопля.
В къщата на Дънкан Гейтс Хюстън рядко беше опитвала вкуса и действието на концентрираните спиртни напитки и сега внимателно наблюдаваше как Кен отвори една консервена кутия с праскови, изля сока, смачка плодовете на каша и добави към тях солидна порция ром. Той разбърка сместа и й подаде кутията.