— Не, сърце мое, никога не бих казал такова нещо. Всъщност не съм сигурен, че знам за теб каквото и да било. Знам само, че си най-красивата жена на света и че вършиш всякакви лудории. Качваш се чак на върха на планината, за да прекараш една нощ с мен. И изведнъж моята малка, недостъпна лейди се превръща в горещ, буен, неудържим… Но нека не се задълбочаваме в тези неща.
Той я целуна по челото.
— Сега ще изляза навън да измия кръвта на дъжда, а като се върна, ще вечеряме. Трябва да имам сили, ако искам да те любя цяла нощ.
Когато той се изправи, Хюстън блажено се протегна. Светлата й кожа блестеше на пламъците на открития огън.
Кен я погледна и необикновена болка прониза сърцето му: не искаше да остане сам дори за няколко секунди навън в дъжда.
Протегна ръка към нея.
— Ела е мен — проговори настойчиво той, но в гласа му прозвуча плаха молба.
— Ще дойда с теб и накрая на света — отговори Хюстън.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Хюстън излезе с мъжа си на дъжда и дори не усети студа. Все още беше в плен на радостта, че не е фригидна. Може би дългогодишната близост, при която беше започнала да изпитва към Лий по-скоро сестрински чувства, беше причина да не желае интимни отношения с него. Но каквото и да беше: най-после тя се освободи от сковаващия страх, че никога няма да бъде истинска жена.
Кен я привлече към себе си.
— Изглеждаш ми така замечтана — промълви той. Дъждът падаше по лицето му и се стичаше по брадичката й. — Признай за какво мислиш в момента. Какво се върти в главата на една лейди, веднага след като е спала със селския ратай?
Хюстън се освободи от него и вдигна ръце към небето. Подчинявайки се на някакво внезапно вдъхновение, тя започна бавно да танцува под дъжда, като че още носеше своята сватбена рокля с шлейф, преметнат през ръката й, развявайки грациозно полите си.
— Тази лейди се чувства чудесно. Тази лейди се чувства истинска дама.
Той я хвана за китката.
— Не съжаляваш ли, че не си прекарала сватбената си нощ в легло с копринени завеси? Не желаеш ли друг мъж да те…
Тя нежно сложи пръст на устните му.
— Това е най-щастливата нощ в моя живот и аз не бих искала да я прекарам никъде другаде и с никой друг. Колиба в гората и мъж, когото обичам. Никоя жена на света не би могла да си пожелае нищо повече.
Той я наблюдаваше със странна напрегнатост и леко смръщено чело.
— По-добре да влезем отново вътре, преди да сме си докарали смъртта тук, на студа.
С дълги, неспокойни крачки, той се упъти към колибата. Хюстън вървеше след него. Внезапно той се обърна назад, дръпна я към себе си така, че студените им мокри тела залепнаха едно за друго, и впи устните си в нейните.
Хюстън се разтопи в прегръдките му, даде му да почувства колко е щастлива.
Той с усмивка я вдигна на ръце и я отнесе в колибата. Взе от леглото едно одеяло, уви я в него и започна да разтрива студеното й тяло.
— Хюстън — говореше той, — не мога да те сравня с никоя от дамите, които съм познавал досега. Бях си втълпил, че много точно знам как ще изглежда бракът ми с една от принцесите Чандлър, но сега виждам, че представите ми са съвсем погрешни.
Тя се извиваше в ръцете му, тялото й беше завито в топлото одеяло. Кожата му блестеше червеникава. Пламъците на огъня огряваха мощната му фигура.
— По-добре или по-лошо изглеждам в сравнение с другите дами? Знам, ти много държеше да се ожениш за лейди. А може би аз изобщо не съм дама…
Кен имаше нужда от известно време, преди да отговори. Наблюдаваше я замислено, като че тепърва искаше да реши какво трябваше или можеше да й каже.
— Мисля, че имам още много да се уча — ухили се накрая той. — Хващам се на бас на каквото искаш, че мисис Гулд никога не би последвала мъжа си до върха на планината. — Той започна да покрива шията й с целувки, но изведнъж рязко спря. — Може би очаквам прекалено много от теб, но ще се осмеля да те попитам още нещо. Умееш ли да готвиш?
— Познавам основните правила — поне дотолкова, че да надзиравам готвачката; но без необходимите продукти и подправки и най-добрата домакиня не би могла да приготви хубаво ядене. Не си ли доволен от кухнята на мисис Мърчисън?
— Бих казал, че се радвам, че в момента не е тук. Но просто исках да разбера дали ще успееш да приготвиш вечеря от нещата, които си донесла.
Тя измъкна ръце от одеялото и обви врата му.
— Надявам се поне с това да се справя. О, Кен, не искам нощта да свършва. Толкова се боях, че ще ме наругаеш, задето съм дошла без покана. Но сега съм щастлива, че съм тук, а не в Чандлър. Толкова е романтично…
— Романтично или не — ако не хапна, в скоро време за нищо няма да ме бива.