— Аз? — задъха се тя. — Ти си този, който…
— Какво? — викна той, посегна към една пилешка кълка и я захапа. — В какво искаше да ме упрекнеш току-що?
— Може би е по-добре да не се задълбочаваме в тези неща. Би ли ми подал консервената кутия със супата?
— Намери ли моя сватбен подарък за теб — в коженото куфарче?
— Искаш да кажеш, малкия кожен куфар, който лежеше заедно с другите подаръци на масата в салона?
Когато той кимна, тя каза, че за съжаление не е имала време да го разгледа.
— Какво има в този куфар?
— Ако ти кажа, вече няма да е изненада.
Хюстън хапна няколко лъжици от супата.
— Смятам, че сватбените подаръци трябва да се поднасят в деня на сватбата. И тъй като ние сме тук, а куфарът е там, бих искала да получа от теб друг подарък.
— Но ти въобще не знаеш какво има в куфара! Освен това тук, горе, не ми е възможно да ти купя друг подарък.
— Понякога най-скъпоценните подаръци са тези, които не могат да бъдат купени в магазин. Искам да получа от теб нещо съвсем специално, нещо дълбоко лично.
Изразът по лицето на Кен издаваше, че той няма никакво понятие за какво говори тя.
— Искам да споделиш с мен тайните на своя живот — проговори тихо Хюстън.
— Но аз вече ти разказах всичко! Или искаш да знаеш къде съм скрил наличните си пари, ако случайно някои от инвестициите ми се провалят?
Тя си отряза парче камамбер.
— Мислех по-скоро за нещо лично — например нещо, свързано със семейството ти. Може би ще пожелаеш да ми разкажеш за майка си и баща си; или ще ми разкриеш защо толкова мразиш Джейкъб Фентън. Би могъл да ми разкажеш нещо и за разговора, който днес си водил с Памела Фентън в градината.
Кен беше толкова поразен, че за момент не можа да произнесе нито дума.
— Ти си имала много скромни желания! Може би ще трябва да ти поднеса и главата си на сребърна табла? Защо искаш да знаеш всичко това?
— Защото съм твоя жена.
— Само не ми показвай високомерното си лице на лейди! Бас държа, че повечето съпружески двойки са толкова интимни помежду си, колкото твоята майка с онзи безцветен педант, за когото се е омъжила. Такова страхопочитание изпитва към него, че дори го нарича мистър Гейтс. Отначало и ти постъпваше така с мен. Обзалагам се, че майка ти никога не е поискала да узнае такива неща за своя мистър Гейтс, каквито ти искаш от мен.
— Е, добре. Може би просто съм прекалено любопитна. В края на краищата любопитството ме доведе в твоята къща, нали? Затова сега ние с теб сме тук. — Тя млъкна и в това време, уж неволно, одеялото й се смъкна с няколко сантиметра.
Кен развеселено наблюдаваше маневрите й.
— Трябва да призная, че схващаш дяволски бързо! Е, добре. Струва ми се, че има нещо, което е по-добре да ти разкажа веднага, тъй като Памела смята, че след няколко дни ще го узнае целият град.
За момент той направи пауза и сведе очи към яденето.
Вероятно това, което ще чуеш, няма да ти хареса особено. Но за съжаление вече нищо не мога да променя. Може би си спомняш, че Фентън ме изгони от къщата си, защото бях завързал връзка с дъщеря му?
— Спомням си — отговори тихо тя.
— Винаги съм смятал, че някой тайно ни е наблюдавал и после е докладвал на баща й. Но днес Памела ми разказа, че самата тя е признала на баща си за нашите отношения. — Той пое дълбоко въздух, изгледа я упорито и продължи: — Пам казала на баща си, че очаква дете от мен и иска да стане моя жена. Фентън реагирал така, както може да се очаква от един подлец: изпратил я далече от града и я оженил за един възрастен мъж, който му дължал нари. А на мен каза, че Памела повече не искала да ме вижда.
— Това ли е причината, поради която толкова мразиш този човек?
Кен я погледна в очите.
— Не. Причините са други. Аз научих истината едва днес. И ти разправям това, защото Памела има намерение отново да живее в Чандлър — със своя тринадесетгодишен син, чийто баща очевидно съм аз. А според описанието на Памела той толкова много ми прилича, че хората от Чандлър ще получат достатъчно материал за клюки.
Хюстън забави отговора си.
— Щом скоро ще го знае целият град, това вече не е никаква тайна, нали?
— Но до преди няколко часа беше тайна дори за мен! — изръмжа сърдито той. — По дяволите, Хюстън, аз нямах никаква представа, че съм дал живот на едно дете!
Когато беше необходимо, Хюстън можеше да бъде точно толкова упорита, колкото и съпругът й.
— Питах те за истинска тайна, не за някаква история, която през следващата седмица ще бъде тема за разговор на хората от целия град. Искам да узная нещо, което е известно само на теб, за което дори Идън няма никакво понятие.