— От къде на къде си си втълпила да узнаеш всичко за мен? Защо непременно трябва да будиш спящите кучета? Защо не оставиш старите мебели да си стоят в склада и не се задоволиш е това, да спиш с мен?
— Не се задоволявам само да спя с теб, защото те обичам. И това е причината, поради която искам да знам всичко за теб.
— Жените винаги твърдят, че обичат някого. Само преди две седмици ми разправяше, че обичаш Уестфийлд! Е, добре. Ще ти разкажа нещо, което всъщност не те засяга, но сигурно ще го изслушаш с удоволствие. Тази сутрин при мен дойде Памела и каза, че през всичките тези години е обичала само мен. Искаше двамата да избягаме от града. Но аз отклоних това нейно желание.
— Заради мен ли? — прошепна Хюстън.
— Да не би днес да съм се оженил за друга жена? Даже проклетата ти сестра не успя да попречи на тази женитба, както вече знаеш.
— Случило ли се е нещо между теб и Блеър, което те кара непрекъснато да я ругаеш?
— За всеки сватбен ден по една тайна — отговори Кен. — Ако искаш да узнаеш повече тайни, първо трябва да си ги заслужиш. А най-добре ще ги заслужиш, ако разтребиш храната от леглото, махнеш това проклето одеяло и легнеш при мен.
— Не знам дали ще остана жива след подобно изтезание — промърмори тя, но веднага прибра храната от леглото и захвърли вълненото одеяло. — Аз съм послушна жена — каза тя и протегна ръце към него.
— Обичам послушни жени — отговори той и също протегна ръце.
— Възпитаха ме да бъда най-покорната от всички съпруги — прошепна тя, като му предложи устните си за целувка.
— Доколкото не ме лъже паметта, нито един път досега не си ме послушала. Сети се да станеш послушна, едва когато дойде при мен в тази колиба. По дяволите, Хюстън, никога не съм предполагал каква си в действителност! Май приличаш на сестра си много повече, отколкото вярвах досега.
Тя леко се отдели от него.
— Да не би и ти да си ме смятал за ледена принцеса?
Усмихвайки се, той отново я притегли към себе си.
— Какво ще стане, ако събереш огън и лед, моето момиче?
— Какво ще се получи? Вода?
— Пара. — Той спусна ръката си надолу към стегнатото й дупе, намести я между краката си и я покри с тялото си.
Хюстън се наслаждаваше на неговата близост, на тесния допир на телата им. Бяха я предупредили, че първата брачна нощ е много болезнено изживяване, но тази нощ й беше подарила всички блаженства, на които тайно се беше надявала. Сигурно това се дължеше на Кен и на факта, че той я ценеше такава, каквато беше. Не я критикуваше като останалите мъже, които беше срещала досега през живота си. При него тя се чувстваше свободна, не изпитваше потребност да крие усещанията си, можеше да се държи така, както го изискваше същността й.
Кен започна да гали тялото й, краката и гърба й и неговите докосвания я накараха да се почувства красива като никога досега. И най-скъпоценната рокля, и най-ласкателният комплимент не бяха в състояние да й дадат такова чувство. Тя затвори очи и се отдаде на блаженството, предизвикано от пламтящия огън в камината, от топлината в тъмната колиба и от големите, силни, корави ръце на този мъж, които нежно се плъзгаха по кожата й, но закръгленото й тяло, чиято чувствителност до тази нощ изобщо не беше подозирала. Той милваше косите й, разпростря ги върху възглавницата, помилва страните й с гърба на пръстите си.
Когато отвори очи и го погледна, видя изписана по лицето му такава нежност, каквато никога преди това не беше забелязвала. Очите му бяха тъмни и горещи.
— Кен — прошепна тя.
— Аз съм тук, при теб, мила, и нямам намерение да си отивам — отговори той и отново започна да гали тялото й с ръце и устни.
Когато отново затвори очи, ръцете му станаха по-настойчиви, обхванаха хълбоците й, впиха пръсти в крехката й плът. Дишането й се ускори, когато Кен сложи едно от могъщите си твърди бедра върху нейното гладко, меко бедро. Ръцете му притискаха гърдите й, устните му търсеха нейните и тя се отвори за него, както цветът се отваря за пчелата.
Той я притисна, впи устни в нейните, обгърна с ръце гъвкавото й задниче и го повдигна към себе си.
Хюстън леко простена при първия тласък; но не почувства болка, когато започна да се движи заедно с него. Той я притискаше все по-силно до себе си, докато двете тела се сляха в едно.
Хюстън инстинктивно вдигна крака и ги обви около кръста му, сложи ръце на раменете му, докато той леко я повдигна от леглото, подпирайки тежестта на тялото й с ръце и колене.
Кен я притисна към грапавата дървена стена на колибата, докато тласъците му ставаха все по-мощни и Хюстън отметна глава назад. Тя простена високо от удоволствие, а когато дойде последният, изпепеляващ тласък, извика от възторг.