Известно време той я държа с тялото си между небето и земята, а тя се беше вкопчила в него така, като че никога вече нямаше да го пусне.
После, след няколко дълги секунди, Кен нежно отпусна тялото й върху леглото, а тя се притисна толкова плътно до него, че той едва си поемаше дъх.
— Кой би могъл да си помисли подобно нещо — промърмори Кен със смаяно лице. — Една лейди, която вика в леглото!
Хюстън беше твърде изтощена, за да му поиска обяснение. А в следващата секунда вече спеше в обятията му.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Когато на следващата сутрин Кен се събуди, денят отдавна беше настъпил. Вгледа се засмяно в голото тяло на Хюстън, което се притискаше до него, погали я по бедрото и извика:
— Крайно време е да станеш и да ми приготвиш закуската!
— Натисни звънеца и прислужницата ще ти я донесе — промърмори сънено тя и скри лице в топлите му гърди.
Той я изгледа с високо вдигнати вежди.
— О, добро утро, мистър Гейтс и Леандър! Много мило от ваша страна, че ме посещавате толкова рано в моя дом.
Хюстън реагира моментално. Тя се изправи като свещ в леглото, посегна към едно одеяло и го обви около тялото си, така че открито остана само лицето й.
Бяха й необходими няколко секунди, преди да разбере, че Кен само се беше пошегувал.
— Лоша шега! — укори го тя, но Кен се превиваше от смях, като я гледаше как седи до него, целомъдрено обвита от глезените до шията, и всичко това за рекордно кратко време. Положи огромни усилия да не се зарази от смеха му, но не й се удаде.
— Предполагам, че вече няма защо да се страхувам от Уестфийлд — каза той, стана от леглото и започна да рови из дисагите.
Хюстън подпря глава на ръката си и започна да го наблюдава с голям интерес. Той беше много по-добре сложен от професионалния боксьор, когото беше поканила за събранието на сестринството. Мускулите му бяха по-силни, раменете му по-широки, а стегнатият тесен ханш стоеше върху мощни бедра — същите тези бедра, които така чудесно се триеха в нейните и караха тялото й да пее.
Кен се обърна непринудено към нея, но когато забеляза израза на лицето й, пусна на пода пакетите с храна, които беше извадил от дисагите, и простря ръка към нея.
— Всъщност имах намерение само да пренощуваме в тази колиба, но би ли се съгласила да останем тук още няколко дни? В известен смисъл това означава да прекараме медения си месец тук, вместо в Париж или в някой елегантен курорт с минерални бани.
— Познавам Париж — прошепна тя, приближи бедра до неговите и нежно ги потърка в корема му. — И мога искрено да те уверя, че тази колиба много повече ми харесва. Но не говореше ли нещо за закуска?
Кен недоверчиво я изгледа и леко я отстрани от себе си.
— Като дете са ме учили, че трябва да се отнасяме внимателно с ценните играчки, ако искаме да траят повече от едни ден.
— Аз играчка ли съм за теб?
— Играчка за възрастни. Сега си облечи нещо, за да можем да закусим. Исках да ти предложа да посетим няколко изоставени мини в околностите. Надявам се, че имам достатъчно мъжественост, за да прекарам целия ден насаме с теб.
— Убедена съм в това — отговори тя и го погледна през целомъдрено спуснатите си мигли. Имаше нещо в държанието му, което й подсказваше, че няма да издържи и час далеч от нея.
Той обаче я хвана здраво за раменете и я завъртя обратно.
— Отсреща при камината ще намериш запасната ми риза и един панталон. Облечи ги и бих помолил всички копчета да са закопчани и да не се подава нищо, което би могло да ме подлуди. Разбра ли ме добре?
— Слушам, сър — отговори Хюстън и предизвикателно му обърна гръб. При това цялото й тяло се разтресе от смях.
След като се облякоха и закусиха, Кен я поведе още по-навътре в планината. Въздухът горе беше доста разреден и студен. Кен, изглежда, не забелязваше колко неопитна е Хюстън в катеренето и че ботушите й за езда непрекъснато се плъзгат по плажните скали. Той и водеше право нагоре по стръмния склон, покрай надвиснали скали, които всеки момент заплашваха да се срутят върху тях.
— Има ли още много? — попита по едно време тя.
Кен се обърна и й подаде ръка, за да успее да премине едно особено трудно място.
— Какво ще кажеш да си починем малко? — попита той и освободи ремъците на раницата с храна, която носеше на гърба си.
— Ще ти бъда благодарна за кратка почивка — каза облекчено тя и пое пълната с вода манерка, която той й подаваше.
— Сигурен ли си, че тук горе изобщо има мина? — попита тя и отпи солидна глътка. — Как са могли да добиват въглища толкова високо в планината?